3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№832
гр. София18.12.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 833 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 323 от 28.02.2012г. по т.д. № 451/2010г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 868/ 26.11.2009г. по т.д. № 769/2007г. на Софийски градски съд, ТО, в отхвърлителната му част по исковете по чл.240, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и е потвърдено изцяло решението в осъдителната му част по така предявените искове.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото материалноправни въпроси дали симулативният договор поражда действие и трябва ли едно лице да бъде осъдено да заплати определена парична сума по недействителен договор. Касаторът се позовава на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като сочи, че формулираните от него правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като би се допринесло за прецизното тълкуване на разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗЗД. Въпреки, че изрично не се релевира основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, касаторът представя към изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК три решения на окръжни съдилища.
Ответникът по жалбата, оспорва същата. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на решението, а при допускането му иска потвърждаване на атакувания акт, като правилен.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за недоказано възражението на ответника по исковете /касатор в настоящото производство/, за относителна симулация на двата договора за предоставяне на паричен заем, като прикриващи заплащане от ищеца на покупна цена на придобити от него дружествени дялове от капитала на дружеството-жалбоподател. Според апелативния съд, само фактът на сключване в един и същи ден на договорите за придобиване на собствеността върху капитала на [фирма] и договорите за заем, не е достатъчен за доказване на симулация, като обстоятелството, че усвояването на заема е поставено под условие- да се представи на заемодателя решение за вписване на заемодателя като съдружник в ответното дружество-заемополучател, чийто капитал следва да бъде увеличен на 50 000 лева, също не е индиция за наличието на относителна симулация. Въззивният съд е изложил и съображения, че уговореното от страните условие за предоставяне на заема не измества безспорното обстоятелство, че парите са получени от касатора, а не от физическите лица, прехвърлители на дружествените дялове, към който момент те не са били съдружници в юридическото лице, за да могат да се разпоредят с активите му. Липсата на привидност се извежда и от факта на извършеното от касатора възстановяване на част от сумите, получени в заем. Като допълнителен аргумент е посочено, че предвид формата, в която са сключени договорите за покупко-продажба на дружествените дялове, недвусмислена би била симулацията за отразената в тях цена само при наличието на писмени доказателства, изходящи от другата страна, които правят вероятно твърдението, че съгласието е привидно, каквито не са ангажирани.
Формулираните от касатора материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 от ГПК, дали един сумулативен договор поражда действие и при недействителност на договор, дължими ли са сумите по него, са относими към предмета на конкретното дело, с оглед направено от ответника по исковете възражение за относителна симулация, но не обуславят изхода му по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като въззивният съд в решаващите си мотиви е приел за недоказано възражението за наличие на относителна симулация по отношение на договорите за заем. Въпросите относно последиците от недействителността на един договор, вкл. симулативен, не са били предмет на обжалването въззивно решение, с оглед приетата от апелативния съд липса на привидност на договорите.
Видно от изложеното, по отношение на поставените от касатора въпроси не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол – въпросите да са обусловили изхода на делото. Предвид указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, това е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол на съдебния акт, поради което не следва да се обсъжда релевираната от жалбоподателя допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3, евентуално по т.2, ГПК.
С оглед изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 323 от 28.02.2012г. по т.д. № 451/2010г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.