3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№288
Гр.София, 27.03.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 450 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1647/08.03.2012г., постановено по гр.д.№ 12568/11г. от Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-78-158/27.05.2011г. по гр.д.№ 25974/10г. на Софийския районен съд за признаване за установено на основание чл.415, ал.1 ГПК, че касаторът дължи на [фирма], [населено място] сумата от 13098.90 лв. – възнаграждение по договор от 24.10.2006г. и сумата от 1454.77 лв. – лихви за забава.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за изработка, по което изпълнителят е извършил определени в издадените фактури видове работи. След обсъждане на заключенията на икономическата и техническата експертизи и гласните доказателства по делото, решаващият състав е изложил съображения, че във фактурите е отразена изпълнената работа и вложените материални, същите са осчетоводени от възложителя и е ползван данъчен кредит. Въззивният съд е приложил нормата на чл.301 ТЗ, както и е счел, че въведеното в процеса възражение за неизпълнение на работата е недоказано.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпросите: „При неточно, некачествено и лошо изпълнена работа по договор за изработка, следва ли да се заплати на изпълнителя възнаграждение, равно на възнаграждението, платимо при качествена изработка?” и „Следва ли да се приеме, че търговецът е изпълнил условията на чл.301 ТЗ, ако с едни от действията си се е противопоставил по смисъла на чл.301 ТЗ, а с други не?”. Сочи основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Отговорите на поставените въпроси произтичат от законовите разпоредби – чл.266, ал.1 и чл.264 ЗЗД и чл.301 ТЗ. Преценката за качеството на изпълнената работа и за липсата на противопоставяне на действия, извършени без представителна власт, се основава на събраните по делото доказателства, ангажирани с оглед на твърденията и възраженията на страните. Евентуалните грешки на съда при формиране на изводите му относно приетите за доказани факти и обстоятелства по спора не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК. Последиците при некачествено изпълнена работа по договор за изработка са уредени в нормата на чл.265 ЗЗД, като в случая възложителят не е упражнил някое от предоставените му права – искане за поправяне на работата, заплащане на разходите за поправката или намаляване на възнаграждението. Ответникът по иска с отговора на исковата молба е въвел възражение, че работата не е изпълнена изцяло – не са доставени, предадени и монтирани вещите и не са извършени СМР. В първоинстанционното производство са събрани доказателства за изпълнението, като в определеното от съда възнаграждение е включена стойността само на доставените и монтирани вещи и на изпълнената част от работата. В този смисъл, първият поставен от касатора въпрос не е от значение за спора предвид на приетите за установени факти по делото. По въпроса за тълкуване на разпоредбата на чл.301 ТЗ, не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Презумпцията за потвърждаване поради липса на противопоставяне е приложена за конкретни действия, какъвто е смисълът на правилото. Узнаването на действието и липсата на противопоставяне са факти, подлежащи на доказване в процеса, поради което приетите разрешения от въззивния съд биха били единствено основание за неправилност на обжалвания акт, но не и за обосноваване на приложното поле на касационното обжалване.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1647/08.03.2012г., постановено по гр.д.№ 12568/11г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.