2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№340
гр. София,15.05.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова ч. т. д. N 1710 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 32 от 28.02.2013г., постановено по ч.гр.д. № 45/2013г. от Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 22 от 08.01.2013г. по гр.д. № 649/2012г. на Ловешки окръжен съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото, като недопустимо.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради което иска неговата отмяна. Сочи, че въпреки, че не е страна по предвалителния договор, правният му интерес да иска сключването на окончателен договор, произтича от факта, че е собственик на имота, както и от това, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати сумата по предварителния договор, въпреки настъпването на падежа на вземането.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е върната исковата молба като недопустима, въззивният съд е приел, че ищецът не е активно легитимиран по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, тъй като не сочи да е страна по него.
В изложението към частната касационна жалба се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – чл.280, ал.1, т.1 ГПК, относно допуснато нарушение на правилата по чл.22, ал.1, т.6 ГПК и за възможността за сключване по съдебен ред на окончателен договор в полза на трето лице.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Формулираните от частния касатор въпроси не са обусловили изхода на спора, тъй като няма произнасяне на въззивната инстанция по тях. Единственият аргумент, залегнал в атакувания акт, е че ищецът не е страна по договора. Нещо повече, видно от исковата молба, в нея по същество не се съдържа твърдение, че ищецът е трето ползващо се лице по предварителния договор, а се поддържа, че е с договора е обещано действието на дружеството, като трето лице /чл.23 ЗЗД/. Следователно, въпросът за сключен предворителен договор в полза на трето лице по см. на чл.22 ЗЗД, не е бил включен в предмета на спора. Ето защо, не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касация на обжалваното определение, поради което не е необходимо и обсъждане от съда на наведената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 32 от 28.02.2013г., постановено по ч.гр.д. № 45/2013г. от Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.