3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№911
гр. София,__________2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 4302 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу разпореждане от 31.07.2013г. по гр. дело № 12656 / 2012г. на Софийски градски съд, с което е върната въззивна му жалба с вх. № 1024138/ 18.06.2012г. срещу решение на Софийски районен съд, 34 състав, по гр.д. № 1954/ 2011г.
Частният жалбоподател, прави оплакване за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и иска отмяната му. Сочи, че липсва констатираната от съда нередовност на въззивната жалба, тъй като още в жалбата ясно е заявено се иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковете, т.е. както този за главницата, така и за мораторната лихва. Уважаване на исковете в пълен размер се търси и с молбата от 04.06.2013г. Поддържа се, че неблагоприятните последици относно несвоевременното представяне на доказателствата за довнесената държавна такса по един от кумулативно съединените искове /по чл.86, ал.1 ЗЗД/ следва да бъдат приложени относно въззивната жалба, касаеща частта за лихвата за период до завеждане на исковата молба, но не и по отношение на другата част на жалбата.
Ответникът по частната жалба не взема становище по нея.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е частично основателна.
За да върне въззивната жалба, Софийски градски съд е приел, че указаните от него нередовности на жалбата са отстранени от жалбоподателя след изтичане на дадения за това срок, поради което извършеното процесуално действие по отстраняването им, на основание чл.64, ал.1 ГПК, не може да се вземе предвид.
Разпореждане е частично неправилно.
С определение от 04.07.2013г. въззивният съд е указал на частния жалбоподател в едноседмичен срок да уточни в коя част обжалва решението на районния съд – за главницата, за мораторната лихва или за двата иска и ако обжалва решението и относно мораторната лихва – в същия срок да представи доказателства за довнесена държавна такса по сметката на СГС в размер на още 25 лева. Указанията са мотивирани от въззивния съд с констатацията за наличие на неяснота във въззивната жалба, с която, от една страна, се сочи, че се обжалва решението, с което се отхвърля иска по чл.213, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение със законната лихва от датата на предявяване на иска, а от друга страна- се твърди, че се обжалва решението за сумата от 691 лева, която представлява сбор от размера на иска по чл.213,ал.1 КЗ и на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на лихва за период преди завеждането на исковата молба. Съобщението с указанията е получено на 13.06.2013г., като след изтичане на 20.06.2013г. на дадения срок за изпълнението им, на 24.06.2013г. е депозирана молба от жалбоподателя, с която се уточнява, че решението се обжалва и в частта относно лихвата преди завеждането на исковата молба и се представя платежен документ за довнесена държавна такса от 25 лева по този иск.
С молба, получена на 04.06.2013г. до въззивния съд по факса, жалбоподателят иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение, с което да се уважат исковите претенции в пълен размер.
Безспорно е, че с въззивната жалба се атакува първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.213, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение и по чл.86, ал.1 ЗЗД – за законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, като по тях държавната такса е внесена, поради което във връзка с обжалване на решението по отношение на произнасянето по тези искове, не е налице нередовност на жалбата и следователно и основание за връщането й в тази част.
Указанията на въззивния съд за конкретизация на предмета на обжалване и довнасяне на държавната такса са единствено във връзка с решението, в частта относно претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД за период преди завеждането на исковата молба. Същите са изпълнени след изтичане на дадения от съда срок, поради което правилно въззивната инстанция е приела, че на основание чл.64, ал.1 ГПК тези процесуални действия не могат да бъдат взети предвид. Законодателят е предвидил законов способ, гарантиращ упражняване на процесуалните права на страната, която по уважителни причини не може да осъществи процесуалното действие в законоустановен или определен от съда срок, да иска продължаването му, преди изтичането му /чл.63, ал.1 ГПК/. Страната разполага и с възможност да иска при условията и в срока на чл.64, ал.3 ГПК възстановяване на изтекъл срок, ако го е пропуснала, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Извън тези две хипотези на безвиновно поведение на страната, просроченото процесуално действие се счита неизвършено. С разпоредбата на чл.64, ал.1 ГПК се санкционира виновното бездействие на страната, дължащо се на нейн процесуален пропуск да упражни в срок правата си в процеса, с което се обезпечава разглеждането на делата в разумен срок и има дисциплиниращ ефект спрямо страните.
Предвид изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено в тази част, с която е върната въззивната жалба на [фирма] срещу решението на първоинстанционния съд в частта му относно произнасянето по иска по чл.86, ал.1 ГПК за заплащане на законна лихва за периода преди датата на исковата молба, като в останалата част разпореждането подлежи на отмяна, като незаконосъобразно.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ разпореждане от 31.07.2013г. по гр. дело № 12656 / 2012г. на Софийски градски съд в частта, в която е върната въззивната жалба на [фирма] с вх. № 1024138/ 18.06.2012г. срещу решение на Софийски районен съд, 34 състав, по гр.д. № 1954/ 2011г. в частта му относно произнасянето по исковете по чл.213, ал.1 КЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД –за лихва за период от датата на исковата молба.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата част.
ВРЪЩА делото на СГС за произнасяне по въззивната жалба в отменената част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2..