3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№396
гр. София, 07.06.2013год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести юни през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2433 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], срещу разпореждане № 358 от 23.04.2013 г. по в.гр.д. № 434/2012г. на Кърджалийски окръжен съд /КОС/, с което е върната, на основание чл.280, ал.2 от ГПК и с оглед търговския характер на делото, подадената от същото лице касационна жалба срещу решение № 40 от 06.03.2013г. по в.гр.д. № 434/2012г. на КОС, с което се потвърждава решението на Кърджалийски районен съд по гр.д. № 2467/2011г. Решението на първоинстанционния съд е постановено по искове по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на авансово заплатено възнаграждение по договор за проектиране в размер на 10000 лева и на законна лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 396,71 лева.
Частният жалбоподател моли да се отмени преграждащото определение на ВКС, като противоречащо на разпоредбата на чл.280, ал.2 ТЗ, тъй като, делото не е търговско, поради което приложение не намира ограничението от 10 000 лева – цена на иска. Твърди, че делото по своя характер е гражданско, тъй като спорът касае устен договор за възлагане на договор за проектиране, ответникът е физическо лице, чиято отговорност се иска да бъде ангажирана по текст на ЗЗД. Сочи, че производството по търговските спорове е уредено в ГПК, като делото не е разгледано по този ред, като се поддържа, че ако делото е било търговско по своя характер, то искът, на основание чл.365 ГПК е следвало да се разгледа не от районния, а от окръжния съд, като се твърди, че въззивна инстанция по търговските дела е единствено апелативният съд. Въз снова на това частият жалбоподател счита, че след като делото е разгледано по реда на общото гражданско производство, недопустимо е то да бъде определяно като търговско във въззивната инстанция. Същият поддържа, че въпреки, че е налице възлагане на ответника – физическо лице изготвянето на проекта, сделката не е търговска по см. на чл.286 ТЗ, тъй като „касае договорни отношения”. На последно място, се сочи, че за нуждите на преценката по чл.280, ал.2 ГПК следва да се вземе предвид сумарната цена на предявените искове /главница и лихва/, която е над 10 000 лева, доколкото вкл. и върху размера на лихвата е внесена допълнителна държавна такса.
Ответникът по частната жалба – Таня Иванова К.- Л., не взема становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да върне подадената от касатора жалба, Кърджалийски окръжен съд е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на предявените искове е под законодателно определения в чл.280, ал.2 ГПК /ДВ бр.100/ 21.12.2010г./ размер на цената на иска, изискуем за касационно обжалване на въззивните решения по търговски дела. Видът на делото като търговско е изведен от характера на вземанията, предмет на решението, а именно вземания за връщане на даденото по търговска сделка на отпаднало основание и за законна лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Определението е правилно.
Извършената от въззивния съд преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие, както с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК, така и с трайната практика на ВКС относно понятието „търговско дело” по см. на чл.280, ал.2 ГПК и чл.218а, ал.1 ГПК /отм./. „Търговско дело” е понятие по – широко от „търговски спор” по см. на чл.365 на ГПК и от дело, по което се търси изпълнение на задължение по търговска сделка. Понятието търговско дело по см. на чл.280, ал.2 ГПК не се отъждествява с „търговски спор” по см. на глава X. от ГПК, което е видно не само от различната терминология, използвана от законодателя, но и от обстоятелството, че на основание чл.104, ал.1 т.4 ГПК и чл.365, ал.1 ГПК, търговски дела с цена на иска до 25 000 лева вкл. се разглеждат като първа инстанция от районния съд не по реда на търговските спорове, а по общия исков ред, с оглед приложимостта на разпоредбите на глава X. ГПК единствено по отношение на дела, разглеждани от окръжен съд. Фактът, че търговските дела, родово подсъдни на районен съд, не са дела, разглеждане по реда на търговски спорове по см. на глава X. ГПК, категорично сочи за липсата на идентичност между понятията „търговско дело” и „търговски спор”.
Да се приеме за вярно твърдението, че само търговските спорове са търговски дела, означава да се приеме, че на касационен контрол подлежат всички актове, постановени по търговски дела, тъй като споровете по глава X. ГПК са винаги с цена на иска /над 25 000 лева/ по-голяма от предвидената в чл.280, ал.2 ГПК цена на иска от 10 000 лева като критерий за ограничаване на допустимостта на касационния контрол. Подобно тълкуване обезсмисля разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК по отношение на търговските дела и я изпразва от съдържание.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че делото е гражданско, а не търговско, тъй като искът е разгледан по общия исков ред за разглеждане на граждански спорове, а не по реда на особеното исково производство по търговски спорове. Процесуалният ред, по който се разглежда материалноправния спор /общ или по реда на особеното производство по търговски спорове/ не е установен от закона критерий за деление на делата на граждански и търговски.
В настоящия случай, предмет на делото са права, които произтичат от връщане на даденото по търговска сделка, поради което по арг. на чл.365 ГПК, делото е търговско. Правилно окръжният съд е приложил разпоредбите на чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ при определяне на договора за изработка като субективна търговска сделка, доколкото същата е сключена във връзка със занятието на ищцовото дружество /търговец по см. на чл.1, ал.2 ТЗ/, като презумпцията по чл.286, ал.3 ТЗ не е оборена. Несъстоятелен е аргумента на частния жалбоподател, че сделката не е търговска, тъй като „касае договорни отношения” и договорът е в устна форма. В случая е налице смесване на понятията „договор” и „видове договори” /граждански и търговски/, като формата на договора, доколкото не води до неговата недействителност, е ирелевантна за определяне на характера му. Фактът, че насрещната страна по сделката е физическо лице не оказва влияние на вида на договора, с оглед разпоредбата на чл.287 ТЗ, постановяваща, че разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска.
Неоснователно е и твърдението на ищеца, че ограничението по чл.280, ал.2 ГПК е функция от сумарната цена на всички искове. Съгласно разпоредбата на чл.280, а.2 ГПК, въведеният критерий в нея е цената на всеки иск поотделно, което е видно от граматическото тълкуване на същата – използването на единствено число / „цена на иска” /.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, при цена на всеки от исковете до 10 000 лева вкл., поради което, правилно е прието от Кърджалийски окръжен съд, че въззивното решение, на основание чл.280, ал.2 ГПК, не подлежи на касационен контрол.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 358 от 23.04.2013 г. по в.гр.д. № 434/2012г. на Кърджалийски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.