3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№847
гр. София,28.12.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 835 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. Х. Б., срещу решение №175 от 10.01.2012г. по гр.д. № 1914/2011г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 04.11.2010г. по гр.д. №7822/2009г. на Софийски районен съд, с което искът по чл.266, ал.1 от КЗ на касаторката е отхвърлен за разликата над сумата от 5 000 лева до пълния претендиран размер от 17 000 лев, както и в частта, с която касаторката е осъдена да заплати на застрахователното дружество- ответник разноски в размер на 557,64 лева.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички, предвидени в чл.281, т.3 ГПК основания- нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторката счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, тъй като неправилно е преценена тежестта на вредите от гледна точка на характера на травматичните увреждания и интензивността на болките и страданията. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответникът, [фирма], не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което след частична отмяна на първоинстанционния акт на ищцата е присъдена допълнителна сума от 2400 лева, въззивният съд е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от нея от ПТП неимуществени вреди възлиза на 8 000 лева, от които 3000 лева, изплатени преди завеждането на иска, като за разликата от 5000 лева до пълния претендиран размер от 17 000 лева, претенцията е счетена за неоснователна. При определяне на размера на обезщетението решаващият състав е съобразил като относими вида, интензитета, обема и продължителността на причинените неимуществени вреди.
Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи като значими за изхода на делото следните въпроси: материалноправни- за предпоставките за уважаване на иска по чл.226, ал.1 КЗ и правно значимите факти при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД при непозволено увреждане, вкл. такива ли са инфлационните процеси, цялостната икономическа обстановка в страната и средния паричен еквивалент на присъждане в сходни на случая обезщетения, носи ли се отговорност от застрахователя за влошеното от ПТП здравословно състояние на увреденото лице и в какъв размер следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди с оглед критерия по чл.52 от ЗЗД; и процесуалноправни- за съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства от значение за размера на обезщетението и излагането на мотиви относно всички събрани доказателства, върху които се изгражда крайния извод на съда.
По отношение на въпросите за предпоставките за уважаване на иска по чл.226, ал.1 КЗ и носи ли се отговорност от застрахователя за влошеното от ПТП здравословно състояние на увреденото лице, доколкото в осъдителната част решението е влязло в сила, е налице фомирана сила на присъдено нещо, обвързваща настоящата инстанция, поради което по тези въпроси не може да бъде допуснато касационно обжалване.
Въпросът в какъв размер следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди с оглед критерия по чл.52 от ЗЗД, е относим не за допустимостта на касационното обжалване, а за проверката на правилността на обжалваното решение, която е предпоставена от селектирането на касационната жалба по чл.280, ал.1 от ГПК. В производството по селектиране на касационните жалби, обаче, не може да бъде взета предвид правилността и обосноваността на изводите на въззивния съд, тъй като основанията по чл.280 от ГПК за допустимост на касационното производство са отделни и различни от основанията по чл.281 от ГПК.
В обжалваното въззивно решение решаващите изводи на съда при определянето на обезщетението, съобразно критерият на чл.52 от ЗЗД, не обхващат отговор на въпросите за инфлационните процеси, цялостната икономическа обстановка в страната и средния паричен еквивалент на присъждане в сходни на случая обезщетения. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че по отношение на така поставените от касаторката въпроси не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол – въпросите да обуславят изхода на делото.
Въпреки, че относно останалите формулирани въпроси е налице основната предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по отношение на тях не са осъществени наведените допълнителни основания по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК.
В подкрепа на първото посочено основние за допустимост на касационното обжалване – по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, са представени две съдебни решения – въззивно и първоинстанционно, за които липсват данни да са влезли в сила, поради което те не представляват ”съдебна практика”, съгласно указанията, дадени в т.3 от Тълкувателно решение №1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо, недоказано е твърдението, че поставените въпроси се решават противоречиво от съдилищата, поради което не се доказва и наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Относно формулираните от касаторката материалноправни въпроси не е налице и поддържаното от нея основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. По въпросите, свързани с приложението на чл.52 от ЗЗД, съществува задължителна съдебна практика. Дадените с ППВС № 4/1968 г. задължителни указания по тълкуването и прилагането на посочената разпоредба не са загубили своето значение и днес, което изключва допускането на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по посочените въпроси. Разликата в размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани от съдилищата, произтича не от неточното прилагане на закона, поради трудности по приложението на установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост, а от разликата във фактите, на които се основава решението по всяко конкретно дело. Атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с ППВС №4/1968г.
По отношение на поставените процесуалноправни въпроси за съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства от значение за размера на обезщетението и излагането на мотиви относно всички събрани доказателства, върху които се изгражда крайният извод на съда, основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е посочено бланкетно без конкретно мотивиране на необходимостта от тълкуването на посочените процесуални норми. По отношение на последните не е налице непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на конкретни обстоятелства, поради което въпросите не са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правотото /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №175 от 10.01.2012г. по гр.д. № 1914/2011г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.