3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№101
гр. София,12.02.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 3311 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение №110 от 19.04.2013г. по в.т.д. № 86/2013г. на Апелативен съд – Варна, с което е отменено в отхвърлителната част и е потвърдено в останалата част първоинстанционното решение по предявените срещу касатора исковете по чл.266, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от ПТП във връзка със смъртта на пострадалото лице /80 000 лева – на съпругата и по 60 000 лева – на всеки от двете деца/, ведно със законна лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и разноски по делото.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички, предвидени в чл.281, т.3 ГПК основания – нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложените конкретни оплаквания в жалба се отнасят до други лица и факти, различни от обстоятелствата и ищците по делото, и явно касаят различен правен спор по друго дело, по което адвокатът, подписал жалбата, също е пълномощник на [фирма].
Ответниците, К. С. П., Р. Р. П. и Т Р. К., [населено място], считат, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол, а при евентуалност – се позовават и на неоснователност на жалбата. Искат присъждане на направените за касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение, като представят списък по чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е налице валидно застрахователно правоотношение и виновно поведение от страна на водача на увреждащото МПС, установено въз основа на представената по делото застрахователна полица и зачитане на задължителната за гражданския съд по чл.300 ГПК сила на сключеното в наказателното производство споразумение, с което водачът на МПС е бил признат за виновен, че в нарушение на правилата за движение по пътищата- чл.20, ал.2 и чл.116 ЗДвП, по непредпазливост е причинил смъртта на пострадалото при ПТП лице – съпруг и баща на ищците. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди решаващият състав е взел предвид възрастта на пострадалия и изключително близките отношения на ищците с него, които мъчително за изживели смъртта на своя съпруг и баща, която за тях е била огромен шок и коренно е променила живота им, като в тази част е налице и препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Въззивната инстанция е счела за неоснователно възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоностния резултат от пострадалия, поради което е приела за неправилно направеното от окръжния съд редуцирането по чл.51, ал.2 ЗЗД на определените обезщетения за неимуществени вреди. На база на анализа на механизма на ПТП са изложени съображения, че пострадалият не е изкочил внезапно пред МПС, управлявано от делинквента, а е могъл да бъде възприет в един достатъчно ранен и предвидим момент от водача на МПС, който е имал възможност да спре автомобила преди сблъсъка. Отчетено е, че пострадалият е пресичал пътното платно на предвиденото за това място – пешеходна пътека, с поставени пред нея пътни знаци „Б 26”, забраняващ движение на МПС със скорост по-висока от 40 км.ч., и знак „А/19- внимание деца”, който предупреждава за опасност от внезапна поява на деца на платното за движение. Съобразено е обстоятелството, че ПТП е осъществено след като пешеходецът вече е бил преминал първата половина от шосето /посока Бургас- Варна/, при преодоляване на втората половина от пътя /посока Варна- Бургас/.
Съдържащите се в жалбата конкретни оплаквания във връзка с неправилността на атакувания акт са относно обстоятелства – ПТП, МПС, застрахователен договор, и по отношение на ищец, различни от тези по делото, което рефлектира върху относимостта на поставените от касатора въпроси в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Въпросите за разпределение на доказателствената тежест относно действието на застрахователния договор при липса на платена застрахователна премия, и за наличието на застрахователен интерес в хипотеза на застраховано лице, което не е подписало полицата и не е собственик на застрахованото МПС, не са въведени в предмета на спора и са неотносими за конкретното дело, като явно касаят друго дело, по което процесуалният представител на застрахователя също е пълномощник. Не е налице общото основание за допускане на касационния контрол и по отношение на въпроса за критериите за определяне на процента на съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като в случая е прието от въззивната инстанция, че липсва принос на пострадалия за настъпване на вредоностния резултат, поради което въпросът за начина на формиране на процента на съпричиняване е ирелевантен. Общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК не е осъществена и по отношение на поставения от касатора въпрос дали в условията на икономическа криза следва да се намаляват присъжданите обезщетения за неимуществени вреди, с оглед отчитане на икономическата конюнктура в страната, тъй като подобен извод не е направен от въззивната инстанция и не е обусловил решението по спора.
Съобразно трайната и безпротиворечива практика на ВКС, съпричиняване е налице, когато обективно между поведението на пострадалото лице /действие или бездействие/ и увреждането има пряка причинно следствена връзка, която трябва да бъде установена при условията на пълно доказване от въвелата възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД страна. Възражението трябва да съдържа твърдение с какво конкретно пострадалият е допринесъл за вредоностния резултат. Поставеният от жалбоподателя въпрос, възможно ли е съпричиняване на вредоностния резултат при правомерно движение на пешеходец по пътното платно, като хипотетичен, без да сочи в какво се изразява приноса на пострадалия за настъпването на вредата, е неотносим за делото и не може да предпостави допускането на касационния контрол.
Въпреки, че въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД е относим към предмета на конкретното дело, образувано по предявени искове по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, и е обусловил определянето на размера на присъдените обезщетения, не се доказва наличието на релевираната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Атакуваният съдебен акт е в съответствие със съществуващата задължителна съдебна практика – ПП №4/1968г., като въззивният съд е взел предвид специфичните за конкретния случай обстоятелства, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, значими за установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ответниците по жалбата, следва да бъдат присъдени направените от тях разноски –заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство, както следва: на К. С. П.- 4000 лева, на Р. Р. П. – 3000 лева и на ТР. К.- 3000 лева.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №110 от 19.04.2013г. по в.т.д. № 86/2013г. на Апелативен съд – Варна.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], да заплати направените в касационното производство разноски, както следва: на К. С. П., ЕГН [ЕГН], в размер на 4000 лева, на Р. Р. П., ЕГН [ЕГН], в размер на 3000 лева и на Т Р. К., ЕГН [ЕГН], в размер на 3000 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.