О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
Гр.София, 11.02.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 220 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 1794/16.12.2011г., постановено по гр.д.№ 2382/11г. от Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2714/07.07.2011г. по гр.д.№ 3319/11г. на Пловдивския районен съд за признаване за установено по отношение на касатора, че [фирма], [населено място] не дължи сумата от 15588 лв., представляваща начислена допълнителна електрическа енергия на основание констативен протокол № 29773/09.09.10г., за която е издадена фактура № [ЕГН]/05.10.10г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноските за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че клаузата на чл.54, ал.1 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Е. България Е.”, предвиждаща възможност за едностранно начисляване на допълнителна електрическа енергия, е нищожна. Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, според които в Закона за енергетиката и издадената въз основа на него Наредба № 6/09.06.2004г. не е предвидена възможност за извършване на едностранни корекции на подадена електрическа енергия и на сметките за минал период. Липсата на законодателно разрешение има за последица липсата на законно основание такава възможност да се уговаря в общите условия. Изложени са съображения, че клаузата е неравноправна, тъй като потребителят е в положението на по-слабата страна и е принуден отнапред да се съгласява с предварително установените от продавача условия, без да може продуктивно да им влияе. Е. дружество следва да осигурява правилното и коректно функциониране на мрежата и да констатира своевременно грешката в измерването, което е възможно с напредъка на технологиите, както и има задължение за инвестиции в този сектор. Уговореният срок е твърде дълъг и несъответства на принципа на добросъвестност, като предвижда санкциониране на потребителя без да е установена вина, а обективната отговорност е изключение и следва да е изрично законово предвидена.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не е налице въведеното основание за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпросите: Нищожна ли е клаузата на чл.54, ал.1 от Общите условия на договора поради нарушение на закона и неравноправна ли е тази клауза по смисъла на З., като въвежда основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По поставените от касатора правни въпроси съществува практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК: Решение № 189/11.04.2011г. по т.д.№ 39/2010г. на ІІ т.о., Решение № 79/11.05.2011г. по т.д.№ 582/10г. на ІІ т.о., Решение № 26/04.04.2011г. по т.д.№ 427/10г. на ІІ т.о., Решение № 165/19.11.2009г. по т.д.№ 103/09г. на ІІ т.о., Решение № 104/05.04.2010г. по т.д.№ 885/09г. на ІІ т.о. , която се споделя от състава на ВКС. В цитираните решения произнасянето е по аналогични клаузи в общите условия на други електроразпределителни дружества. Приетото разрешение, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика е лишена от законно основание – както за времето на действие на ЗЕЕЕ /отм./ и НППРЕМП, така и при действието на Закона за енергетиката и Наредба № 6/09.06.2004г., както и подобни клаузи в общите условия за неравноправни по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 З. и съответно нищожни съгласно чл.146, ал.1 З. и чл.26, ал.1 ЗЗД.
В този смисъл, поставените въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради уеднаквяване на практиката на съдилищата. Въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС, поради което касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски по делото по представения списък по чл.80 ГПК в размер на 2000 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1794/16.12.2011г., постановено по гр.д.№ 2382/11г. от Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], да заплати на [фирма], [населено място], [улица], вх.А, ет.6, ап.38, сумата от 2000 лв. /Две хиляди лв./ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.