4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№503
гр. София,05.06. 2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т. д. N 844 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], В., срещу решение № 57 от 13.03.2012г. по т.д. № 710/2011г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 838/ 02.08.2011г. по т.д. № 179/2010г. на Варненски окръжен съд за прогласяване за нищожни на основание чл. 124, ал.1 ГПК, на 18 решения , вписани в протокол от извънредно общо събрание на акционерите на [фирма], В., от 28.06.2010г., представен в Агенцията по вписванията със заявление № 20100713173157, по което вписването е спряно на основание чл.536, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.19, ал.5 ЗТР.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи, че въззивният съд се е произнесъл по обусловилите изхода на спора въпроси: /1/ Представлява ли отсъствието от Общото събрание на акционерите или напускането му от редовно поканен акционер липса на Общо събрание на акционерите?; /2/ Какво е правното значение на изявлението на акционери, че Общо събрание на АД не е проведено, когато е налице протокол от Общото събрание на акционерите, съдържащ решенията на тези акционери?; /3/ Как следва да се удостовери волята на акционерите да не се проведе Общо събрание, съответно да не се гласува по обявения дневен ред?; /4/ Какво е правното значение на изходящи от трети лица признания по делото?; Поддържа, че първият въпрос е разрешен в противоречие с приетото от ВКС в решение № 1592/ 28.111.2003г. по т.д. № 612/2003г.и решение № 603/ 23.07.95г. по гр.д. № 264/1995г., че отсъствието на редовно уведомен съдружник за провеждане на събранието е евентуално нарушение на правилата за провеждане на Общото събрание и води до незаконосъобразност, но не и до нищожност на решенията на Общото събрание, като се позовава и на противоречие на атакувания акт със задължителната практика, обективирана в Тълкувателно решение №1/2002г. на ОСГК на ВКС, тъй като решенията, взети от М. и Е. не съставляват липсващо решение. Спрямо втория поставен въпрос касаторът поддържа, че той е от значение да точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По третия въпрос се обосновава наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1 т.2 ГПК – противоречие с формираната в решение № 55/ 2007г. по т.д. № 534/2006г. I ТО на ВКС практика. Относно последния формулиран въпрос, жалбоподателят сочи, че декларациите на Е. и М., че събранието не е проведено, съответно констативният протокол, носещ подписите на О. Т. и С. К., изхождат от трети лица, а не от ответното дружество, поради което не представляват признание на неизгодни за ответника факти, от което е направен извода, че въззивното решение е в несъответствие с решение № 4288 от 17.07.20009г. по гр.д. № 5151/2008г. на ВКС.
Ответникът по жалбата, М. В. С., сочи, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол, съответно жалбата е неоснователна. Иска присъждане на направените в настоящата инстанция разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че свиканото на 28.06.2010г. от 14.00 часа Общо събрание на акционерите на [фирма] в действителност не е проведено, поради което решенията, отразени в протокола от тази дата, като липсващи /невзети/, са нищожни. За да достигне до този извод, решаващият състав, се е позовал на констативния протокол съдържащ изявления на акционерите Д. Е. и А. М., че на свиканото Общо събрание всички акционери са присъствали, но то не е проведено, поради отказ на друг акционер- М. С.. С оглед противоречието в събраните гласни доказателства съдът е дал вяра на свидетелските показания, установяващи, че свиканото събрание не е проведено, като се е мотивирал с кореспонденцията им в всички писмени доказателства и наличието на връзки, причини и логика между осъществените на 28.06.2010г. действия. Според решаващия състав, гласните доказателства са в унисон с посочения констативен протокол, съставен с доказателствена цел, обективиращ изявления на явили се на събранието акционери. При наличието на бурни спорове по провеждането на събранието, за достоверен е приет фактът на напускането на М. С. на събранието, поради което е счетено, че събранието не би могло да се проведе при 100% кворум, както е отразено в протокола, което се опровергава и от констативния протокол и факта на неунищожаването или поправянето му. Прието е, че свидетелвските показания се подкрепят и от представения списък на присъстващите акционери, в разрез, с което е съдържанието на протокола от ОС имащо друг председател, секретар и дневен ред. Подчертано е, че гласните доказателства, които не се кредитират от съда, не дават обяснение, след като е отразено в протокола от събранието, че са гласували всички акционери единодушно, защо не е бил изготвен и подписан актуален списък, съответстващ на данните в протокола.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:
Първият формулиран от касатора въпрос по чл.280, ал.1 от ГПК, дали отсъствието от Общото събрание на акционерите или напускането му от редовно поканен акционер представлява липса на Общо събрание на акционерите, е относим към предмета на конкретното дело, с оглед предявените исковете за обявяване нищожността на решенията на Общото събрание на акционерите, но не обуславя изхода му по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Въззивният съд в решаващите си мотиви е приел за доказано, че редовно свиканото общо събрание действително не се е провело, от което именно е извел липсата на взети от Общото събрание решения, но отразени като съществуващи в протокола, а не от неприсъствието или напускането на редовно поканен на събранието акционер. Ето защо, по отношение на поставения от касатора въпрос не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол – въпросът да са обусловил изхода на делото. Предвид указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, това е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол на съдебния акт, поради което не следва да се обсъжда релевираната от жалбоподателя допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Отговорите на останалите три въпроса предпоставят преценка на доказателствения материал и фактите по конкретното дело, която не може да бъде извършена в рамките на производството по чл.288 ГПК, тъй като касае правилността на атакувания акт. Основанията за касиране на обжалваното въззивно решение по чл.281, т.3 ГПК са различни от основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК и са относими за правилността на акта, поради което могат да бъдат взети предвид едва при осъществяването на касационния контрол по чл.290 ГПК т.е. само, ако решението бъде допуснато до касация. С оглед изложеното, и по отношение на останалите въпроси не е налице общата предпоставка за допускане на касационното обжалване – по чл.280, ал.1 ГПК.
Формираната в решение № 55/ 2007г. по т.д. № 534/2006г. I ТО на ВКС практика, че протоколът, възпроизвежда волята на едноличният собственик на капитала, поради което тя не може да се извежда чрез тълкуване и съпоставяне на актове, неотговарящи на изискванията за съдържанието и формата му, е във връзка с предявен иск по чл.70 ТЗ за недействителност на учредено от община еднолично акционерно дружество, при твърдяна липса на писмена форма на изразената от принципала воля. С оглед различната фактическа обстановка и характер на разгледаните въпроси – непровеждане на отразено в протокол общо събрание на акционерите, съответно изискуемата форма за вземане на решение от едноличния собственик на капитала, не може да се направи извод за осъществяване на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Според представеното решение № 4288 от 17.07.20009г. по гр.д. № 5151/2008г. на ВКС, обясненията на сина на страната по делото е частен документ, ползващ се с предвиденото в чл.180 от ГПК доказателствено значение и съдържащите се изявления, направени от неучастващо по спора лице, е без правно значение за изхода на спора. Разрешението, дадено в обжалваното решение не влиза в противоречие с така посочената задължителна практика, тъй като акционерите са лицата, формиращи субективния субстрат на общото събрание, като върховен орган на търговското дружество, поради което направените от тях волеизявления в деня на заседанието във връзка с провеждането на общото събрание са правно значими. Доколкото няма идентичност на хипотезите, разгледани в двете решения, не е налице и поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на последния поставен от него въпрос.
С оглед изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Въпреки изхода на делото, на ответника по жалбата не следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства, такива да са направени.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 57 от 13.03.2012г. по т.д. № 710/2011г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.