4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№59
гр. София,31.01.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 889 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД [фирма], срещу решение №1033 от 20.06.2012г. по гр.д. № 110/2012г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, застрахователят е осъден да заплати, на основание чл.226, ал.1 КЗ, още 20 000 лева- застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, ведно със законна лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху тази сума, считано от 15.06.2009г. до окончателното плащане, както и разноски по делото.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички, предвидени в чл.281, т.3 ГПК основания – нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът се позовава на избирателно кредитиране само на отделни части от заключението на медицинската експертиза в мотивите на въззивния акт, без отчитане на факта, че към момента на ПТП ищецът – ответник по касацията, е имал алергия, която е била причина да не бъде извършена операцията веднага – обстоятелство от значение за продължителността на възстановителния му период. Твърди, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, тъй като апелативният съд е уважил исковата претенция в три пъти по-висок размер от първоинстанционния съд при един и същ доказателствен материал. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно завишен, защото не кореспондира с действителните болки и страдания на пострадалия и не е съобразен с цялостното социално – икономическо състояние в страната /обезщетението възлиза на 125 минимални заплати за страната/. Ответникът, И. И. З., [населено място], счита, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, а при евентуалност – се позовава и на неоснователност на жалбата, като препраща към изложените от него съображения във въззивната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което след частична отмяна на първоинстанционния акт на ищцата е присъдена допълнителна сума от 20000 лева, въззивният съд е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ПТП неимуществени вреди възлиза на общо 30 000 лева, от които 10000 лева- присъдени от първостепенния съд, в която част решението е влязло в сила. При определяне на размера на обезщетението решаващият състав е съобразил като относими вида, интензитета, обема и продължителността на причинените неимуществени вреди.
Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи като значими за изхода на делото следните въпроси: материалноправни- отговаря ли застрахователят по задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите” по чл.226, ал.1 от КЗ, ако по искане на пострадалото лице наказателното производство, на основание чл.343, ал.2 от НК, е прекратено по отношение на делинквента; носи ли отговорност делинквентът за периода, през който не са били предприети лечебни манипулации, поради алергия на пострадалото лице към определени медикаменти; при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД следва ли да се вземе предвид цялостното социално – икономическо положение в страната; и процесуалноправен – при идентични правни и фактически изводи на двете инстанции, може ли въззивният съд трикратно да увеличи размера на обезщетението. Допускането на касационното обжалване по отделните въпроси е основано с посочване на различни предпоставки по чл.280, ал.1,т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Решението на Софийски градски съд в частта, с която искът по чл.226, ал.1 КЗ е уважен за сумата от 10 000 лева не е обжалвано от застрахователя и е влязло в сила, поради което с оглед формираната сила на присъдено нещо за наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя, обвързваща настоящата инстанция, по относимия за тази отговорност въпрос за прекратяване на наказателното производство срещу делинквента по искане на пострадалото лице, не може да бъде допуснато касационно обжалване.
По отношение на поставения от касатора въпрос за отговорността на делинквента за периода, през който не са били предприети лечебни манипулации, поради алергия на пострадалото лице към определени медикаменти, не е налице общата предпоставка за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.1 ГПК. Апелативният съд е приел, че продължителността на възстановителния процес е периодът, посочен в заключението на медицинската експертиза. При определянето му вещото лице е изходило от направения от него извод, че алергията на пострадалия е неотносима към получаването и възстановяването на травмите. Следователно, въпреки, че във въззивния акт не се съдържат изрични мотиви относно алергичното заболяване на ищеца и значението му за спора, в него имплицитно е прието посредством възприемане на определения от вещото лице период на възстановяване, че заболяването не се е отразило върху продължителността на този процес. Доколкото размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е формиран при приета липса на причинно следствена връзка между алергията на пострадалия и продължителността на възстановителния период, то въпросът за отговорността на делинквента за период, през който не са били предприети лечебни манипулации, поради алергия на пострадалото лице към определени медикаменти, не е обусловящ решаващите изводи на съда.
Основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол не е налице и по отношение на въпроса за възможността въззивната инстанция да увеличи размера на обезщетението при идентични с първата инстанция правни и фактически изводи, тъй като не се доказва такъв идентитет. В случая на база на едни и същи фактическите констатации, двете съдебни инстанции са направени различни правни изводи по приложението на нормата на чл. 52 ЗЗД. Различното тълкуване на правните последици от еднакво установените от двете инстанции факти е въпрос, относим изцяло към правилността на обжалвания акт. Основанията за селектиране на касационната жалба са различни от основанията по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и тъй като въпросът е от значение за правилността на обжалвания акт, той не може да обуслови допускането на касационния контрол.
Според указанията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1 / 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, недоказването на общото основание за допускане на атакуваното решение до касационно обжалване, освобождава настоящия състав от задължението да обсъжда поддържаните допълнителни предпоставки за достъп до касационен контрол.
Относно формулирания от касатора материалноправен въпрос дали релевантно за определяне на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди е социално – икономическото положение в страната и в частност – размера на минималната работна заплата, не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК – противоречие на решението със задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, обективирана в ППВС № 4 /1968г. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди при пряк иск на пострадалия срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност”, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, се определя по справедливост, съобразно критериите, залегнали в ППВС №4/1968г. В последното няма изрично позоваване на икономическите условия, като обстоятелство от значение за размера на обезщетението за неимуществените вреди, поради което в него не се съдържа и отговор на поставения от касатора въпрос, а от там – не могло да се обоснове противоречие на атакуването решение със задължителна по смисъла на т.1 от ТР №1/ 19.02.2010г. на ОСГТК практика на ВКС. Освен това, съобразяването на критериите по ПП №4/1968г. на ВС е фактически въпрос и се основава на отчитане на конкретно установените обстоятелства, различни за отделните дела.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1033 от 20.06.2012г. по гр.д. № 110/2012г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.