3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№160
Гр.София, 05.03.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2150 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1800/17.12.2012г., постановено по т.д.№ 2801/12г. от Варненския окръжен съд в частта за потвърждаване на решение № 3265/11.07.12г. по гр.д.№ 3155/11г. на Варненския районен съд за осъждане на касатора да заплати на С. И., гражданин на И., и Л. И., гражданка на Русия, сумата от 5779.27 лв., представляваща необходимите разходи за поправка на некачествено изпълнено строителство на апартамент № 4 в [населено място], м-ст „Абатко”, к.к.”Св. Св. К. и Е.”, изразяваща се в изкорубени и негодни за ползване гипсокартонени тавани, изпопадали и изкривени врати и первази, изпопадали и изцяло подпухнали минерални мазилки, подпухнал и изкорубен ламинат на пода на апартамента, некачествена П. дограма, напукване и мухлясване на подпрозоречни первази.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответниците оспорват жалбата. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че причина за вредите в апартамента, собственост на ищците по иска, са необходимите СМР по покривната плоча /откритата тераса/ върху процесния апартамент са били изпълнени, а именно: полагане на бетонова замазка, бетон на наклон, паро, топло и хидроизолации. В резултат на това покривните води са се просмукали през бетона, което е довело до компрометиране на гипсокартона по тавана на помещенията, намокряне на ламинирания паркет и поява на влага и мухъл в апартамента. Изложени са съображения, че тези недостатъци са скрити, като изпълнителят е своевременно уведомен от възложителя на работата, поради което е уважена претенцията за заплащане на разходите за отстраняване на повредите. Решаващият състав е счел възражението на изпълнителя за „допринасяне” на повредите от страна на възложителите чрез ползване на апартамента за несъстоятелно поради установената причина за появата на щетите, а не предвид на извършени действия при полагане на гипсокартона или ламината.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпроса: Длъжен ли е съдът да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право и дали трябва да вземе предвид само някои от тях или трябва да съобрази и да се произнесе по всички факти, включително и новонастъпилите факти по смисъла на чл.269, т.5 ГПК, за които е приел нови писмени доказателства в хода на процеса? Въпросът е въведен предвид представеното пред въззивния съд разрешение за ползване на сградата, издадено след приключване на производството в първоинстанционния съд, и позоваването на разпоредбата на чл.160, ал.4 и ал.5 ЗУТ, забраняваща ползването на строежи преди да са въведени в експлоатация.
В представените към касационната жалба решения на ВКС е коментирано приложението на нормата на чл.235, ал.3 ГПК, но отговорът на поставения правен въпрос произтича пряко от посочената законова разпоредба. Окръжният съд е обсъдил възражението на въззивника, като е приел, че щетите по процесния апартамент са настъпили преди въвеждане на сградата в експлоатация. Изрично е посочил, че към момента на изготвяне на заключението на техническата експертиза покривната тераса е застроена, в резултат на което не съществува теч в апартамента на възложителите и не се дължи заплащането на разходи за нова покривна плоча с топлинна и хидроизолация, което е факт от кръга на визираните в нормата на чл.235, ал.3 ГПК. Изложените съображения за причината на настъпилите щети във връзка и с направените възражения, както и разграничението относно момента, към който недостатъците са били налице, представляват отговор на правоизключващото възражението на въззивника. В този смисъл обжалваното решение съответства на практиката на ВКС.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Право на разноски за производството имат ответниците по касационната жалба, но не е представен списък по чл.80 ГПК, както и доказателства такива да са направени, поради което не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1800/17.12.2012г., постановено по т.д.№ 2801/12г. от Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.