О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№786
гр. София,05.12.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 700 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „И. Б” З., [населено място], срещу определение № 188 от 29.06.2012г., постановено по ч. гр. д. № 175/2012г. от Бургаски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение № 1032 от 17.04.2012г. по гр.д. № 193/2012г. на Бургаски окръжен съд за отхвърляне на направения от него отвод за местна подсъдност.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради което иска неговата отмяна, прекратяване на производството пред Бургаски окръжен съд и изпращане на делото по местна подсъдност на Софийски градски съд. Поддържа, че не са налице предпоставките за прилагане на специалната изборна подсъдност по чл.113 от ГПК. Навежда доводи, че ако разпоредбата на чл.113 от ГПК се тълкува разширително, това ще разпростре приложението й към всякакви спорове, повдигнати от лица, имащи качеството на потребител на някакъв вид специална услуга. Ето защо, се сочи, че под понятието „потребител” в чл.113 от ГПК следва да се разбира дефиницията на това понятие, дадена в пар.13 т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, а именно- всяко физическо лице, което придобие стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност. Въз основа на това се извежда извода, че ищецът- потребител може да упражни правото си на избор на подсъдност по чл.113 от ГПК само при искове, произтичащи директно от З., а именно тези за установяване и преустановяване на нарушение на права по З.. Аргументи се черпят и от разпоредбата на чл.310, т.4 ГПК, според която потребителски са исковете, които произтичат пряко от З. /за установяване и преустановяване на нарушение на права/, с което се конкретизира смисъла вложен в понятието „потребител”, използвано в чл.113 от ГПК, в обхвата, на което не попадат дори други искове по реда на З. като исковете за заплащане на обезщетение за вреди от нарушения по З.. Обстоятелството, че в материалния закон- КЗ, едната от страните е дефинирана като потребител, не означава, че съдебните спорове, възникнали във връзка с това правоотношение са под режима на чл.113 ГПК. На следващо място се сочи, че адресати на нормата на чл.113 от ГПК са само физически лица, поради което не може да има идентичност на понятията „потребител” по см. на чл.113 от ГПК и „потребител на застрахователни услуги”, съгласно дефиницията на пар.1, т.1 ДР на КЗ, тъй като потребител на застрахователна услуга може да бъде и юридическо лице, което няма постоянен или настоящ адрес, а има седалище.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимия за спора въпрос може ли трето увредено лице- ищец по иск по чл.226, ал.1 КЗ, да бъде квалифицирано като „потребител” по смисъла на чл.113 ГПК и спрямо него да намери приложение нормата на чл.113 от ГПК, който въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд- определение № 649/ 16.07.2010г. по ч.т.д. № 377/2010г. на ВКС, I ТО и определение № 3/ 10.01.2012г. по ч.т.д. № 852/2011г. на ВКС, I ТО – чл.280, ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по частната жалба, С. Д., не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е отхвърлен отводът за местна подсъдност на ответника по иск по чл.226, ал.1 КЗ, въззивният съд е приел, че ищцата в качеството си на трето увредено лице е „потребител на застрахователна услуга” по см. на пар.1, т.1 от ДР на КЗ, поради което, в качеството си на „потребител” по см. на чл.113 от ГПК, има право на избор на местна подсъдност при предявяване на прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ. Изложени са и допълнителни аргументи, според които ищцата е „потребител” и по см. на пар.13, т.1 от ЗР на З., тъй като е физическо лице, което ползва услуга /застрахователна/, която за нея не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност. Направен е извод, че докато посочената разпоредба на З. дефинира общо понятието „потребител”, то пар.1, т.1 от ДР на КЗ, като специален закон, определя конкретния потребител на застрахователна услуга, поради което посочените разпоредби на З. и КЗ не си противоречат и приложение намира специалната норма. С оглед изложеното, не е възприето предлаганото от частния жалбоподател стеснително тълкуване на понятието „потребител” на застрахователна услуга по см. на чл.113 ГПК свързано с пар.13, т.1 от ДР на З.. Въззивният съд се е позовал и на определение № 95/05.02.2010г. по ч.т.д. № 70/2010г. на ВКС, II ТО.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от частния жалбоподател въпрос относно квалифицирането на третото увредено лице – ищец по иска по чл.226, ал.1 КЗ като „потребител” по см. на чл.113 ГПК е значим за конкретното дело и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд относно направения от ответника по прекия иск отвод за местна подсъдност.
Въпреки, че по отношение на поставения от частния касатор въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол, не е налице релевираната от него допълнителна предпоставка.
В преобладаващата си практика по приложението на чл.113 ГПК Върховният касационен съд приема, че при пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя, физическото лице – ищец, в качеството си на „потребител на застрахователна услуга” по см. на пар.1, т.1 от ДР на КЗ, се ползва от специалната подсъдност по чл.113 ГПК, даваща право на избор при иск на потребител, той да бъде предявен по неговия настоящ или постоянен адрес. При упражнено право на избор на местна подсъдност по чл.113 ГПК, общата подсъдност по чл.108, ал.1 ГПК и чл.105 ГПК се дерогира. В тази смисъл са: определение № 474/ 05.08.2009г. по ч.т.д. № 361/2009г., ВКС, II ТО; определение № 95/ 05.02.2010г. по ч.т.д. № 70/2010г., ВКС, II ТО; определение № 236/ 24.02.2010г. по ч.т.д. № 886/2009г., ВКС, II ТО; определение № 47/ 01.02.2011г. по т.д. № 912/2010г., ВКС, II ТО; определение № 181/ 08.02.2011г. по ч.т.д. № 984/2010г., ВКС, II ТО; определение № 245 / 01.03.2011г. по ч.т.д. №18/2011г., ВКС, II ТО; определение № 519/ 06.07.2011г. по ч.т.д. №300/2011г., ВКС, II ТО; определение № 758/ 04.10.2011г. по ч.т.д. № 622/2011г., ВКС, II ТО; определение № 780/ 11.10.2011г. по ч.т.д. № 581/ 2010г., ВКС, II ТО; определение № 456/ 04.06.2012г. по ч.т.д. № 895/2011г., ВКС, II ТО; определение № 846/ 27.10.2011г. по ч.т.д. № 595/2011г., ВКС, II ТО; определение № 112/ 16.02.2012г. по ч.т.д. № 971/2011г., ВКС, II ТО; определение № 813/ 24.09.2012г. по ч.т.д. № 579/2012г., ВКС, II ТО.
Обжалваното въззивно определение не е постановено в отклонение на посочената практика, а застъпеното становище в цитираните от жалбоподателя определения по поставения въпрос е изоставено.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че в случая не са налице изискванията на закона за достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 188 от 29.06.2012г., постановено по ч. гр. д. № 175/2012г. от Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.