5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
гр. София,29.04.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т. д. N 1111 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], София, срещу решение №1370 от 18.06.2012г. по т.д. № 4298/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 01.11.2011г. по т.д. № 1765/2008г. на Софийски градски съд, в обжалваната осъдителна част, с която касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място], сумата 1 000 000 лева, представляваща компесаторна неустойка по предварителен договор от 08.08.2005г. за продажба на недвижим имот, заедно със законна лихва от предявяване на иска- 29.07.2008г. до окончателното й плащане и направени съдебни разноски в размер на 47 940 лева.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа, че с неявяването си пред нотариуса на датата за сключване на окончателния договор ищецът не е дал необходимото съдействие за изпълнение на задължението от страна на настоящ касатор, поради което купувачът по предварителния договор е изпаднал в забава на кредитора по смисъла на чл.95 ЗЗД. От това е направен извод, че върху ищеца е преминал рискът, съответно касаторът се е освободил от собствената си забава и е упражнил правата по чл.98 ЗЗД. Твърди се, че имотът, предмет на предварителния договор за продажба представлява обособена част по см. на ЗПСК, което води до обективна невъзможност да се сключи окончателен договор за имота, тъй като разпореждането с него може да се извърши единствено по реда на ЗПСК. Сочи, че апелативният съд не е обсъдил доводите на жалбоподателя, че с отхвърлянето на иска по чл.19, ал.1 ЗЗД отпада задължението за прехвърляне на собствеността, поради което се погасява и акцесорното вземане за неустойка за неизпълнението на това задължение.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси: /1/ Липсата на главен дълг обуславя ли отпадането на акцесорното неустоечно задължение, когато е уговорена неустойка, различна от неустойката, дължима в случай на прекратяване на договора, който обезпечава?; /2/ Относно регламентираното в чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК задължение на съда при формиране на вътрешното му убеждение по делото да обсъди всички доказателства и всички доводи на страните; /3/ Представлява ли мястото на изпълнение на едно задължение, критерий дали е налице забава на кредитора и представлява ли забава на кредитора, поради неоказано необходимо съдействие при търсими задължения, случаят, когато кредиторът не се е явил за изповядване на сделка по нотариален ред, в мястото на изпълнение, договорено от страните или определено по реда на чл.68, б.”б” ЗЗД?; /4/ Понятието „обособена част” от имуществото на търговското дружество по см. на чл.1, ал.2, т.2 ЗПСК различава ли се от понятието дълготраен материален актив по чл.28, ал.1 ЗПСК и дали предвижданията в ПУП за изграждане на пионерски лагер е достатъчно, за да се приеме, че имотът представлява „обособена част” от имуществото на търговско дружество, чийто предмет включва и организиране и провеждане на ученически и детски отдих и туризъм; /5/ „Обособената част” по ЗПСК може ли да бъде предмет на пряко договаряне по реда на чл.28 ЗПСК или разпореждането с нея може да се извърши само от ЗПСК и какъв е реда за това?; /6/ В случаите, когато, за да се изпълни задължение за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, е необходимо двете страни да се явят пред нотариус за изповядване на сделката, какъв е редът длъжникът да се откаже от договора в случаите, когато е налице забава на кредитора. Сочи се, че първите три въпроса са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, съответно се решават противоречиво от съдилищата- основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, а останалите три въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът, [фирма], [населено място], оспорва допустимостта на касационния контрол и основателността на жалбата по съображения, подробно изложени в представения от него отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е налице валидно сключен предварителен договор, по който неизпълнението на задължението за прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот е в причинна връзка с промяната на решението на принципала досежно разпореждането с имота, взето от упражняващия правата на едноличен собственик на капитала министър за преустановяване на всички разпоредителни действия с дълготрайните материални активи на касатора. Изложени са съображения, че към момента на сключването на предварителния договор не са били налице законови пречки за разпореждане със собствеността върху недвижимия имот, като същият не попада в забраната на чл.28 ЗПСК /редакцията към сключване на договора/ , тъй като не е включен в списъците по чл.3, ал.1 и ал.2 ЗПСК и липсва изискуемото изрично решение на Агенцията за приватизация и възлагане изготвянето на анализ за правното състояние, което решение подлежи на обнародване в ДВ. Според решаващия състав, след преобразуването на [фирма] в ЕАД при условията на общо правоприемство, извършено със съгласието на Агенцията по приватизация, в съответствие с разпоредбата на чл.28, ал.6 ЗПСК, дружеството е включено в списъка по чл.3, ал.1 ЗПСК, но не е взето решение за приватизация на същото от Народното събрание, едва след което забраната за разпореждане с имота влиза в сила. Мотивирано е, че до изтичането на срока за сключване на предварителния договор не е налице твърдяната от касатора правна невъзможност за разпореждане с имота по чл.28 ЗПСК в съответната редакция от 2003г., като единствената причина за неизпълнение на произтичащите от предварителния договор задължения на продавача е решението на принципала за спиране на всички разпоредителни сделки с Д. на дружеството и последвалата възбрана на имота, вписана по молба на трето лице- ищец по впоследствие отхвърлен иск за ревандикация на имота. Мотивирано е, че доколкото едноличният собственик на капитала действа в качеството си на орган на дружеството, създадената от него с решението пречка за сключването на окончателния договор е от субективен характер, която не освобождава длъжника от задължението му. Предявеният иск по чл.19, ал.3 ЗЗД е отхвърлен, поради липса на съгласие на едноличния собственик на капитала за отчуждаване на имота, който решава въпросите от компетентността на общото събрание, като не са обсъждани възражения за нищожност на предварителния договор, нито доводи за развалянето му, поради настъпила обективна невъзможност за изпълнение по см. на чл.89 ЗЗД. Посочено е, че липсват данни за кредиторска забава, тъй като до изтичането на уговорения срок купувачът е заплатил пълния размер на договорената цена, включително и вноската, дължима към момента на сключването на окончателния договор. Изложени са допълнителни съображения, че е налице недобросъвестно поведение на продавача- настоящ касатор, изразяващо се в несвоевременно уведомяване на купувача за взетото от принципала решение за забрана за разпореждане с Д. и приемане на плащане на остатъка от цената – 90% след това решение. Направен е извод, че изпадането на длъжника в забава, поради виновно бездействие до изтичането на срока за прехвърляне на имота, рискът от евентуално настъпила последваща невъзможност, свързана с включването на ответника в забранителен списък и евентуално приемане на изрично решение на компетентния орган, поставящо в сила забраната на чл.28, ал.1 ЗПСК, преминава върху длъжника- продавач, на основание чл.85 ЗЗД. Когато длъжникът изпадне в забава, тъй дължи обезщетение дори, ако изпълнението стане невъзможно по причина, за която преди това не би отговарял, освен ако докаже, че купувачът би търпял вредите и при своевременно изпълнение. За неоснователно е прието и възражението за нищожност на неустоечната клауза, поради противоречие с добрите нрави, тъй като договорената компесаторна неустойка има не само обезщетителен характер, но е предназначена да изпълни и обезпечителна функция и съдържа санкционен елемент.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е взел предвид постановеното по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД решение, като е акцентирал върху факта, че единственото основание, поради което е отхвърлен иска, е липсата на съгласие на едноличния собственик на капитала за отчуждаване на имота. Изрично е посочил, че в решението не са обсъждани възражения за нищожност на предварителния договор, нито доводи за развалянето му, поради настъпила обективна невъзможност за изпълнение по см. на чл.89 ЗЗД. В посочените мотиви на въззивната инстанция имплицитно се съдържа отричане на твърдението на касатора, че основание за отхвърлянето на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД е изводът, че главният дълг по предварителния договор е отпаднал. Доколкото е прието, че решението по чл.19, ал.3 ЗЗД не съдържа мотиви за отпадането на главния дълг за прехвърляне на собствеността по предварителния договор, въззивният съд не е дължал произнасяне по изведения въз основа на това твърдение довод за отпадане на акцесорното вземане за неустойка. Ето защо, първите два формулирани от касатора въпроси не са обуславящи изхода на спора по конкретното решение, като по отношение на тях липсва общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
Третият въпрос относно приложението на чл.68, б”б” ЗЗД за първи път се поставя пред настоящата инстанция, поради което спрямо него също не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ЗЗД, тъй като въпросът не е обусловил изводите на въззивната инстанция по конкретното дело.
Формулираните два въпроса относно „обособената част” по см. на ЗПСК, не включени в предмета на делото своевременно от касатора – ответник по исковете, тъй като възражението, че предмет на предварителния договор е обособена част, а не отделен дълготраен актив, е направено едва с допълнителния отговор на исковата молба. Като преклудирано, поради невъведено в предмета на спора с отговора на исковата молба, възражението не е разгледано от двете инстанции по съществото на спора, поради което поставените във връзка с него въпроси не могат да обусловят наличието на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Последният въпрос, какъв е редът длъжникът да се откаже от договора в случаите, когато е налице забава на кредитора в хипотеза неявяване на страните по предварителния договор пред нотариус за изповядване на сделката, не обуславя изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като въззивният съд в решаващите си мотиви е приел за недоказано възражението за забава на кредитора. Въпросът дали касаторът се е отказал от договора по чл.98 ЗЗД не се бил предмет на обжалването въззивно решение, с оглед приетата от апелативния съд липса на забава на кредитора по см. на чл.95 ЗЗД. По същество въззивната инстанция имплицитно е приела, че доколкото е налице промяна на решението на принципала, с което се забранява разпореждането с недвижимия имот, неявяването на купувача пред нотариуса не се явява липса на съдействие, без което касаторът- длъжник не би могъл да изпълни задължението си по предварителния договор.
Видно от изложеното, по отношение на поставените от жалбоподателя въпроси не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол – въпросите да са обусловили изхода на делото. Предвид указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, това е достатъчно основание за недопускане на касационния контрол на съдебния акт, поради което не следва да се обсъжда релевираните от касатора допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1,т.1- т.3 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1370 от 18.06.2012г. по т.д. № 4298/2011г. на Софийски апелативен съд .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.