4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№23
гр. София,10.01.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1789 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по: 1/ касационна жалба на Ф. К. Ч., [населено място], срещу решение № 354 от 13.12.2012г. по в.т.д. № 478/2012г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 685/ 02.05.2012г. по т.д. № 2557/2011г. на Варненски окръжен съд в частта за отхвърляне на иска на касатора по чл.74 ТЗ за отмяна на решение от 26.09.2011г. на Общото събрание на акционерите на [фирма] за освобождаване му като член на Съвета на директорите на дружеството; и по 2/ касационна жалба на [фирма] срещу решение №354 от 13.12.2012г. по в.т.д. № 478/2012г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 685/ 02.05.2012г. по т.д. № 2557/2011г. на Варненски окръжен съд в частта за отмяна по иска на Ф. К. Ч. по чл.74 ТЗ на решение от 26.09.2011г. на Общото събрание на акционерите на [фирма] за избор на М. Атанасова П. за член на Съвета на директорите на дружеството, поради нарушение на правото на информираност по чл.224 ТЗ.
В касационната жалба на ищеца, Ф. К. Ч., се сочи, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че въззивната инстанция не е обсъдила доводите на жалбоподателя за обвързаност на освобождаването на член на СД с избора на нов такъв, в следствие на което постановеното решение противоречи на разпоредбата на чл.244, ал.1 ТЗ, тъй като съставът на СД е останал под законоустановения минимум от трима члена. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторът претендира присъждане на направените от него разноски във всички инстанции.
В касационната жалба на [фирма] се сочи, че решението е неправилно в обжалваната от него част, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Жалбоподателят се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на решението до касация в обжалваната част.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, апелативният съд е счел за неоснователни твърденията на ищеца за нарушение на разпоредбите на чл.223, чл.223а и чл.220, ал.1 от ТЗ във връзка със свикването и провеждането на Общо събрание на акционерите, като на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на окръжния съд в посочените части. Въз основа на свидетелските показания на Т. Я. и входирана молба от адвоката на ищеца, решаващият състав е приел за установено, че ищецът е упражнил правото си по чл.224 ТЗ на 21.09.2011г., когато пълномощникът му е посетил офиса на дружеството, придружен от посочения свидетел, според който материали във връзка с насроченото ОСА не е имало и не са били предоставени, вкл. и по време на висящността на процеса. Изложени са съображения, че с оглед дневния ред – избор на нов член на СД, писмените материали са били необходими, на основание чл.224, ал.2 ТЗ. Въз основа на горното е направен извод за нарушение на правото на информираност на ищеца, в качеството му на акционер, поради което е потвърден първоинстанционния акт в частта за отмяна като незаконосъобразно на решението на ОСА за избор на М. П. за нов член на СД на акционерното дружество.
Касаторът, Ф. К. Ч., в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи, че обусловилият изхода на делото процесуалноправен въпрос, дали въззивният съд е длъжен да обсъди изложените във въззивната жалба доводи на страната, които не споделя /обвързаността на освобождаването член на СД с избора на нов такъв с оглед чл.244, ал.1 ТЗ/, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Отговорът на така поставения от касаторката въпрос за задължението на съда да обсъди наведените от страните доводи, произтича от нормата на чл.236, ал.2 ГПК, поради което пропуските на съда биха представлявали основание за отмяна на решението по чл.281, т.3 ГПК и същите не подлежат на преценка във фазата на селектиране на касационната жалба. Ето защо, спрямо формулирания от жалбоподателя, Ч., въпрос липсва общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Жалбоподателят, [фирма] – ответник по исковете по чл.74 ТЗ, твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото е разрешеният в акта на въззивния съд материалноправен въпрос: „Нарушено ли е правото на информираност на акционера по чл.224 ТЗ, когато не са били изготвени и не са били предоставени писмени материали относно дневния ред на предстоящото Общо събрание на акционерите, но от всички доказателства по делото може да се направи безспорен извод, че акционерът е бил запознат с въпросите, които ще се обсъждат на Общото събрание, вкл. и с кандидатурите за членове на Съвета на директорите?”. Допускането на касационния контрол в обжалваната част се поддържа и на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с решение № 1447/ 11.11.2003г. по гр.д. № 2566/ 2002г. на ВКС, ТК, по въпроса дали е нарушено императивното правило на чл.224 ТЗ в хипотеза, когато са останали недоказани фактите, свързани със съществуването на писмените материали, но злоумишлено непредставени на акционер, съответно на неизготвянето им при наличие на съществуващо задължение за това.
Първият формулиран въпрос изисква да се възприеме за вярно твърдението на касатора, че ищецът е бил запознат с кандидатурите за членове на СД, каквато констатация липсва в атакувания съдебен акт. Решаващите мотиви на въззивната инстанция са за необходимостта от писмени материали при избор на нов член на СД /имена, адрес и професионална квалификация/ и за нарушение на чл.224, ал.2 ТЗ, поради неизготвянето и непреставянето им при поискване. Ето защо, така релевираният въпрос не е обуславящ изхода на спора и по отношение на него не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация, поради което не следва да бъде обсъждано соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По въпроса за доказателствената тежест за установяване на фактите по чл. 224 ТЗ, свързани с правото на всеки акционер да бъде информиран за въпросите, които ще се разглеждат от общото събрание, е формирана по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС – решение № 107/ 13.10.10г. по т.д. № 1123/09г. на ВКС, I ТО. Според нея, правото на сведения, регламентирано в чл. 224 ТЗ съдържа два компонента – от една страна, задължения в определени в закона хипотези дружеството да изготви писмени материали, свързани с дневния ред, и от друга, задължението на дружеството да предоставя тези така изготвени материали на акционерите при поискване. Дружеството е в нарушение тогава, когато законът установява задължение за подготовка на писмени материали, а такива не са изготвени, и следователно, обективно не могат да се предоставят за сведение при поискване, или, тогава, когато, макар изготвени и съществуващи, избирателно не се предоставят на определени акционери, въпреки поискването им.
Въззивното решение е постановено в съответствие с посочената практика на ВКС, като е прието, че е доказана първата от очертаните хипотези- неизготвяне на писмените материали, въпреки наличието на законово задължение за това по чл.224, ал.2 ТЗ. Евентуалните грешки на съда при преценка на доказателствения материал по делото, са основание за касиране на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК и са относими за правилността на акта, поради което могат да бъдат взети предвид едва при осъществяването на касационния контрол по чл.290 ГПК т.е. само, ако решението бъде допуснато до касация. Основанията за селектиране на касационната жалба са различни от основанията по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и тъй като въпросът, дали в конкретния случай са доказани фактите, които са от значение за приложението на чл.224, ал.2 ТЗ, е относим за правилността на обжалвания акт, той не може да обуслови допускането на касационния контрол.
Наличието на задължителна практика на ВКС по приложението на чл.224 ТЗ, в съответствие, с която е постановен обжалваният акт, изключва и проявлението на наведената от касатора допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, съгласно разясненията, дадени в т.3 от Тълкувателно решение №1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС. Различията в дадените с въззивното решение и решението на ВКС, постановено по ГПК /отм./ разрешения, произтичат от разликата в установената по делата фактическа обстановка, а не от противоречиво тълкуване на разпоредбата на чл.224, ал.2 ТЗ.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
С оглед изхода на делото, на касатора, Ф. К. Ч., се дължат разноски за настоящото производство в размер на 15 лева. Другият жалбоподател не е направил искане за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 354 от 13.12.2012г., постановено по в.т.д. № 478/2012г. на Варненски апелативен съд, по жалбите на Ф. К. Ч. и [фирма].
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на Ф. К. Ч., ЕГН 59100210861, направени за настоящото производство разноски в размер на 15 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.