3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№143
Гр.София,18.02.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 63 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 вр. чл.396, ал.2, изр.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 8991/21.11.2011г. на [фирма], [населено място] срещу определение № 1252/06.07.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 2185/11г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено определение от 06.06.2011г. по гр.д.№ 7289/11г. на СГС и е допуснал обезпечение на иска, който ще бъде предявен от [фирма] срещу [фирма] за сумата от 72096.15 лв. чрез налагане на възбрана върху апартамент № 4, находящ се в [населено място], к.к. „Златни пясъци”,[жк], вх.Б, ет.В срещу гаранция в размер на 7000 лв.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че подадената частна жалба е допустима, но не са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че бъдещият иск е вероятно основателен, като основанието на претенцията и падежа на задължението се установяват от представеното с молбата споразумение от 14.02.2008г., а издаването на фактура има значение само за счетоводната отчетност на дружеството, без да е договорено то да бъде условие за изпълнение на задължението за плащане. По отношение на цената на недвижимия имот, върху който е поискано налагането на възбрана, са изложените съображения, че съразмерността й с бъдещата искова претенция се преценява приблизително.
Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че не е налице въведеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпросите за критериите и рамките, определящи наличие на обезпечителна нужда по смисъла на чл.391 ГПК, и какво следва да се разбира под „за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението”, както и дали понятията „невъзможност” и „затруднение” по смисъла на чл.391, ал.1 ГПК са приложими в случаите, когато съобразно публикуваните в Търговския регистър годишни финансови отчети дружеството разполага с различни по вид и на значителна стойност имущества.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага необходимост от тълкуване от ВКС на материална или процесуална правна норма, когато разглеждането на поставения правен въпрос ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и ако законовата норма е непълна, неясна или противоречива – ТР № 1/19.02.0210г. на ОСГТК на ВКС.
В случая, разпоредбата на чл.391, ал.1 ГПК определя обезпечителната нужда като невъзможност или затруднение в осъществяването на правата на кредитора по решението. Преценката за наличието на някое от законово визираните обстоятелства е предоставена на съда, разглеждащ молбата за допускане на обезпечението и се осъществява за всеки конкретен случай, предвид на данните по делото. В този смисъл, уеднаквяване на съдебната практиката чрез изброяване на критерии или рамки, определящи обезпечителната нужда, би препятствало отчитането именно на спецификите на всеки отделен случай. „Разполагането с различни по вид и на значителна стойност имущества” от длъжника не би могло да се изведе като обстоятелство, което абсолютно изключва обезпечителната нужда на кредитора, с оглед на законодателно предвиденото задължение на съда да я преценява по всяко искане за допускане на обезпечение съобразно с исковата претенция на молителя и вида на посочена обезпечителна мярка. От друга страна, нормата на чл.398 ГПК предвижда възможност за замяна на обезпечението, като по този начин се цели постигането на баланс между интересите на кредитора и на длъжника, доколкото да не се създават затруднения в осъществяването на правата на всеки един от тях.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1252/06.07.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 2185/11г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.