Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
проект_4378_17_opr_chj_274(2)@288
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
София, 27.11.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември 2017 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело № 4378 /2017 г.:
Производство по чл.274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Б. Л., К. Б. Л. и Д. Б. Л. срещу определение № 239 /25.09.2017 г., постановено по гр. д. № 843 /2017 г. на Върховния касационен съд, г.к., І г.о., с което е върната частна жалба срещу определение № 405 от 03.07.2017 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение.
Частните жалбоподатели твърдят, че съставът на ВКС незаконосъобразно е отказал да допълни определението си по чл.288 ГПК, с което не се е произнесъл по цялото им искане, и се позовават на практика на ВКС – определение № 104 /17.04.2015 г. по гр.д. № 1252 /2015 г. на ВКС, ІІ г.о. (постановено от същия състав, постановил обжалваното определение), според която определенията по чл.288 ГПК подлежат на допълване по реда на чл.250 ГПК и на тълкуване по реда на чл.251 ГПК и допълването и тълкуването е от компетентността на състава, който е постановил определението.
Насрещната страна К. Д. И. в писмен отговор твърди, че обжалваното определение е законосъобразно, и че не са налице предпоставките за допълване на определението по чл.288 ГПК.
Настоящия състав намира следното:
Съставът на ВКС е приел, че частната жалба на П. Б. Л., К. Б. Л. и Д. Б. Л. е недопустима, тъй като ГПК не регламентира възможност за обжалване на определенията, с които ВКС се произнася в производството по чл.288 ГПК – както тези, с които касационното обжалване се допуска, така и тези, с които касационното обжалване не се допуска.
Настоящият състав на ВКС споделя изложените в обжалваното определение мотиви по следните съображения:
На обжалване с частна жалба подлежат само част от съдебните определения, посочени по вид в чл.274,ал.1 ГПК. По отношение на определенията на ВКС, постановени на основание чл.288 ГПК, не са налице предпоставките на чл.274,ал.1 ГПК – в ГПК не е предвидено изричното им обжалване и тези определения не са преграждащи, те имат специфичен предмет – извършване на преценка относно наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване и с тях приключва една законоустановена процедура, чрез която се реализира принципът на факултативност на касационното обжалване, регламентиран с новия ГПК (от 2007 г.). Аргумент в подкрепа на извода за необжалваемост на определенията по чл.288 ГПК може да се черпи от правилото на чл.296,ал.1,т.3 ГПК, според което влизат в сила въззивните решения, по които касационната жалба не е допусната за разглеждане, от което следва, че и самото определение влиза в сила с постановяването му, а жалба срещу влезли в сила съдебни актове е недопустима.
Основателен е обаче доводът, че в частната жалба, която е върната, се съдържат твърдения, че съставът на ВКС, постановил обжалваното определение по чл.288 ГПК, не се е произнесъл по цялото искане по чл.288 ГПК – по всички (конкретно посочени) правни въпроси на жалбоподателите и по твърденията им за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК и се съдържа искане за произнасяне по тях.
Доколкото това представлява искане за допълване на постановеното определение, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, произнасянето по него на основание чл.250 ГПК е от компетентността на състава на ВКС, постановил обжалваното определение, на което делото следва да бъде върнато за произнасяне по искането.
С оглед изхода от това производство по обжалване на определение по чл.288 ГПК искането на ответника по частната жалба за присъждане на разноски е основателно и следва да бъде уважено за сумата 300 лева, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство и фактура.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 239 /25.09.2017 г., постановено по гр. д. № 843 /2017 г. на Върховния касационен съд, г.к., І г.о..
Осъжда П. Б. Л., К. Б. Л. и Д. Б. Л. да заплатят на К. Д. И. сумата 300 (триста) лева разноски за това производство.
Връща делото на състава на ВКС, постановил обжалваното определение, за произнасяне по исканията на П. Б. Л., К. Б. Л. и Д. Б. Л. за допълване на определение № 405 от 03.07.2017 г. по гр.д. № 843 /2017 г., по описа на ВКС, І г.о., постановено на основание чл.288 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.