О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София, 21.11.2008 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и осма година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 418 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 2* г. – сигнатура на Пловдивски апелативен съд, депозирана от “Ф“ ООД гр. К., срещу въззивното решение № 195/10.04.2008 г. по в. гр. д. № 893/2007 г. на Пловдивски апелативен съд, с което по реда на чл. 208 ГПК е уважен иск с правно основание чл. 74 ТЗ и са отменени решенията на общото събрание на търговското дружество от 11.06.2004 година.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до необоснованост на фактическите констатации и правните изводи на съда.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по приложно поле, обосновани с наличието на визираните в чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК предпоставки.
Според жалбоподателя, Пловдивски апелативен съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Позовава се и на противоречие с практиката на ВКС отпреди 1944 година – решение № 843/ІІ г. о., официално издание от 1937 г., стр. 759-760, в което било прието, че подлежат на обжалване решенията на общото събрание на търговското дружество, които са противозаконни или противоречат на устава, но не и подготвителните работи за събранието.
Поддържа се и наличие на съществен материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, като се развива тезата, че коренно различните решения по настоящото дело от първоинстанционния съд и от въззивната инстанция обосновават приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна – Т. Г. В. от гр. К., чрез процесуалния си пълномощник, в писмен отговор изразява становище за недопускане на касационно обжалване, като представя 5 броя решения на ВКС и две решения на апелативни съдилища, в които са намерили разрешения въпроси досежно иска по чл. 74 ТЗ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима с оглед нейната редовност, а по отношение на приложното поле на касационното обжалване, с оглед изложените от касатора основания, и предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на основание чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Въззивното решение на Апелативен съд гр. П. съдържа произнасяне от страна на решаващата инстанция по съществен материалноправен въпрос, свързан със законосъобразността на проведено общо събрание на търговското дружество с дата 11.06.2004 г., като решаващият мотив за уважаване на иска с правно основание чл. 74 ТЗ е, че съдружникът е получил поканата за събранието в срок различен /по-кратък/ от предвидения в чл. 26, ал. 1 от дружествения договор и чл. 139, ал. 1 ТЗ седмодневен срок.
За да е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, приложимата норма, обусловила решаващия извод на съда, следва да бъде неясна или непълна, което да налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. Или, развитие на правото, като основание за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуването на закона при неяснота на правната норма, или когато съдилищата изостяват едно свое тълкуване на закона, за да възприемат друго.
В конкретния случай, приложимата норма – чл. 139, ал. 1 ТЗ, респ. чл. 26 от дружествения договор не поражда затруднения при тълкуването й с оглед установяване на точното й съдържание. Изводите на въззивната инстанция са съответни на смисъла и съдържанието на тази норма, предвид минимално допустимия законов, а и договорно определен от съдружниците срок за уведомяване на съдружника за предстоящо общо събрание на дружеството, който не може да бъде по-кратък от визирания в закона седемдневен срок. Или, в случая позоваването е на решение на дружеството, постановено в нарушение на процесуалноправни разпоредби, каквито са тези по чл. 139, ал. 1 ТЗ и чл. 223 ТЗ относно свикването на общото събрание.
Константна е практиката на ВС и ВКС, че ако при свикване на общото събрание не са спазени тези изисквания, което е довело до ненадлежна покана на съдружниците, решенията на дружеството страдат от порок, поради нарушения на процесуалните правила. Правно-логически и житейски тази практика намира опора и в максимата, че незаконно свикано общо събрание не би могло да взема законни решения. В този смисъл е т. V и т. ІХ от ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС.
Неоснователно е поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК предвид позоваването на различния резултат в съдебните актове на първоинстанционния и на въззивния съд по настоящия казус. За да е налице това основание е необходимо маркираният от жалбоподателя съществен въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата. Предвид логическото тълкуване на цитирания текст следва извод за това, че съдебните актове, с които се разрешава противоречиво съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да бъдат влезли в сила, тъй като само при подобна хипотеза, отчитайки правните последици от влизането в сила на решението, може да се обоснове съдебна практика. Отмененият съдебен акт не произвежда правни последици и не съставлява практика на съдилищата, тъй като по реда на инстанционния контрол са били ревизирани правните изводи на съответния съд относно приложимите материалноправни или процесуалноправни норми от висшестоящия въззивен съд.
Или в конкретния случай, първоинстанционният съд е приел, че искът по чл. 74 ТЗ е неоснователен, а въззивният съд е изложил други съображения досежно основателността на иска и въз основа на тях е отменил обжалваното решение и по реда на чл. 208 ГПК /отм./ уважил предявения конститутивен иск.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като този законов регламент обхваща практиката на ВС и ВКС, а и не би могло да се преценява цитираното решение на ВКС от 1937 година, тъй като същата е относима към друг правов ред, доколкото в него е коментиран приложимия за времето Търговски закон, в сила от 01.01.1897 г. и Закон за дружествата с ограничена отговорност от 1924 година. В отмененото законодателство правната техника и разрешенията, свързани със защитата на членствените права, не са идентични с уредбата, регламентираща дружественото право от 1991 година, предвид разликите между контестационното производство и производството по отмяна на решенията на общото събрание.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 195/ 10.04.2008 г. по в. гр. д. № 893/2007 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: