О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
София, 07.05.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 38 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Х. Р. Х. от гр. П. срещу въззивно решение № 500/15.10.2008 г. по в. гр. д. № 348/2008 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отхвърлен искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД срещу кооперация “К”, със седалище с. Б..
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
В изложение касаторът е посочил основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В тази връзка, касаторът е обосновал допустимост на касационното обжалване с твърдението, “че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, свързано със съществени материално правни въпроси“. Цитират се Решение № 802/05.08.1998 г. по гр. д. № 142/1997 г. на ІІ г.о. на ВКС; Решение от 04.11.2005 г. по гр. д. № 902/2004 г. на СГС, което е оставено в сила с Решение от 05.07.2006 г. по т. д. № 89/2006г. на І т. о. на ВКС и Решение от 02.07.2004 г. по гр. д. № 33/2004 г. на Бургаски апелативен съд.
Поддържа се, че с произнасянето по настоящата жалба ВКС ще създаде трайна съдебна практика, която ще доведе до точното прилагане на закона, като по този начин ще допринесе и за развитие на правото.
Ответникът – кооперация “К”, с. Б. не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по приложно поле по следните съображения:
Решаващите мотиви на съдилищата по съществото на спора, за да бъде отхвърлен искът с правно основание чл.19, ал. 3 ЗЗД са свързани с преценката по реда на чл. 298 и сл. ГПК /отм./, като съдът е изложил мотиви за това, че не е установено по категоричен начин правото на собственост на кооперацията върху трите сгради, предмет на предварителния договор, както и, че имотите в предварителния договор не са индивидуализирани, не е посочена тяхната квадратура и застроена площ, нито дали всяка от тези три сгради /2 бр. краварници и 1 бр. навес/ представляват самостоятелен обект на собственост, годен да бъде предмет на разпоредителни сделки.
Не може да се приеме, че жалбоподателят е обосновал основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, след като не е изложил конкретните съществени материалноправни въпроси, разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния съд, и не е обосновал защо счита, че те са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Не е достатъчно жалбоподателят само да посочи номера и дати на съдебни актове, свързани с въпросите по приложение на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, формиращи съдебна практика по определен правен въпрос, а следва да изтъкне въпросите, по които въззивният съд не е възприел подобни разрешения, съобразно с тази практика на ВС и ВКС, разбира се при сходна фактическа обстановка.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценка на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалния закон.
Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния спор. Затова и доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл. 288 от ГПК.
Не би могло да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като поддържаното от касатора бланкетно позоваване на законовия текст не съставлява основание по смисъла на т. 3 за разрешаване на съществен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Плевенски окръжен съд въззивно решение № 500/15.10.2008 г. по в. гр. д. № 348/2008 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 500/ 15.10.2008г. по в. гр. д. № 348/2008 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: