О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
София, 06.03.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 745 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 15655/09.06.2008 г. – сигнатура на Софийски градски съд, депозирана от „П” Е. гр. С., срещу въззивното решение от 24.04.2008 г. по т. д. № 3424 /2007 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу „А” Е. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване, според приложното му поле, бланкетно, единствено с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК/.
Ответникът по касационната жалба не взема становище по допускането на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът не е посочил основанието за приложното поле на касационното обжалване, като не е определил кой е съществения материалноправен или процесуален въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
Основанието по цитираната правна норма за допускане на касационно обжалване следва да бъде посочено от касатора конкретно или от изложението му да може да се изведе подвеждането на фактическите данни под една от изброените хипотези на текста. В конкретния случай, в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е посочил, че въззивното решение, с което съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД било в противоречие с практиката на ВКС /Решение № 2358/26.10.2005 г. по гр. д. № 1174/2005 г. ГК, ІV отделение/ и материалноправните разпоредби, съгласно които, след прекратяване на договора за наем, наемателят е длъжен да върне наетата вещ на наемодателя във вида, в който я е наел. Лаконичният довод, че въззивния съд неправилно е приложил материалния закон, би могъл да бъде квалифициран като основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, но не може да обоснове приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1 – 3 на цитирания регламент. Същественият материалноправен или процесуалнопрвавен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. И макар и да не е изрично формулиран от жалбоподателя съществения за него материалноправен въпрос, то същият би могло да се изведе от изложението и твърденията, съдържащи се в жалбата и това е въпросът за правото на наемодателя да получи от наемателя вещта, предмет на наемното правоотношение в състоянието и вида, в който е била към момента на сключване на наемния договор.
В конкретния случай жалбоподателят, в качеството си на наемодател по договор за наем от 04.05.2004 г. е предявил срещу наемателя „ А. ” Е. обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 233, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Въззивната инстанция е оставила в сила първоинстанционното решение, с което е бил уважен искът с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД по отношение на недвижимия имот /терен/, предмет на договора за наем и в тази част решението е влязло в сила. По отношение на втория иск по чл. 79, ал.1 ЗЗД за реално изпълнение, претенцията на ищеца за осъждане на дружеството – наемател да предаде наетата вещ /терена/, свободна от монтирания павилион № 31 /за демонтиране и изнасяне на временното съоръжение от наетия терен/ е отхвърлена от въвзивния съд с решаващия мотив, че чл. 22 от договора за наем е нищожен, предвид притежанието на правото на собственост върху павилиона от трето лице – „К” ЕООД. Съдът е счел, че наемателят не би могъл да поеме подобно договорно задължение за демонтиране и отстраняване на временния търговски обект от терена, след като не е собственик на постройката и такава уговорка е в разрез с императивни правни норми .
Не би могло да се приеме, че е налице непълнота в правната материя досежно исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и в частност досежно иска за реално изпълнение, обусловен от наемно правоотношение. Не се налага и дефиниране на правните понятия в цитирания законов текст и отграничаването им от нищожните сделки, съобразно чл. 26 ЗЗД, предвид маркирането от жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Преценката за допустимост на жалбата по приложно поле се извършва от настоящата инстанция въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи в приложението към касационната жалба, каквито в случая не са развити по отношение на позоваването на т. 3 на чл. 280 ГПК.
Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
Посоченото решение № 2358/26.10.2005 г. на състав на ІV г. о. ВКС, предвид твърдението за постановен въззивен акт в разрез с практиката на ВКС, не води до извод за относимост на разрешаваните в тази практика въпроси, с тези по обжалваното решение. В цитираното решение е разгледан случай, при който наемателят на терена междувременно е изградил по реда на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ масивна сграда, ползвана като ресторант. Докато в обжалвания пред настоящата инстанция въззивен съдебен акт е обсъждан случай, при който предмет на договора за наем е терен, но върху който е имало постройка, описана и в договора за наем като търговски обект от 200 кв. м. и тя е собственост не на наемателя, а на друго юридическо лице „К” Е. , обстоятелство по което не се е спорило в рамките на съдебното производство.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение от 24.04.2008 г. по в. гр. д. № 3424/2007 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 24.04.2008 г. по в. гр. д. № 3424/2007 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: