О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
София, 17,03,2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на първи март през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 961 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от “Т” О. , гр. В. срещу въззивно решение № 997/14.07.2009 г. по в. гр. д. № 1150/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което по реда на чл. 208 ГПК /отм./ е отменено първоинстанционното решение от 24.03.2009 г. по гр. д. № 368/2008 г. на В. окръжен съд и е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу О. В. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 88 486 лв., ведно със законната лихва, въз основа на договори за събиране и транспортиране на битови отпадъци от 07.03.2003 г.; 07.03.2003 г.; 11.12.2003 г. и 15.12.2003 г.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението на визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле бланкетно, единствено с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – този за уважаване на иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, когато били налице всички законови предпоставки, и то в противоречие с практиката на съдилищата. Приложени са в подкрепа на тезата му решения № 555/05.06.2009 г. по гр. д. № 773/2009 г. на Софийски апелативен съд; Решение № 231/26.06.2008 г. по т. д. № 41/2007 г. на Пловдивски окръжен съд; Решение № 1243/07.07.1997 г. по гр. д. № 1288/1996 г. на V г. о. на ВКС и две арбитражни решения.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявения иск, Софийски апелативен съд е приел, че след като първоинстанционният съд не е разгледал направено от ответника възражение за нищожност на клаузи от договора, ще следва да се обсъдят доводите на страната за наличие на предпоставките на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Според тази съдебна инстанция, искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на договорено увеличение на цените, съобразно процента на инфлацията е неоснователен, тъй като с формулираната в чл. 2 клауза за коригиране на договорените цени в началото на всяка календарна година с официалния годишен индекс на инфлацията, ако той е повече от 2% за предходната година, е налице накърняване на добрите нрави, обуславящо нищожност на разпоредбата по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Касаторът не сочи кой е материалноправния или процесуален въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата. В изложението се визира единствено фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и се изброяват предпоставките /наличие на облигационно отношение, неизпълнение на договорни задължения, възможност на изпълнението и интерес на ищеца от изпълнение/ за уважаване на подобен иск. След като претенцията е била отхвърлена, поради нищожност на клаузата, въз основа на която се иска изпълнение, то очевидно решаващият за делото въпрос би бил свързан с приложението на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, а не с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Отделно от това, жалбоподателят не доказва противоречие с практиката по въпросите за приложението и фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, тъй като приложените решения на апелативен и окръжен съд не съдържат означение, че тези актове са влезли в сила, а решението на ВКС съдържа преразказване на законовото съдържание на визирания текст и е относимо към други фактически отношения, свързани с договор за продажба на печурки. Неотносими са двете приложени арбитражни решения, тъй като същите са постановени от орган, извън системата на гражданските съдилища, овластени да правораздават с Конституцията на Република България, съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 997/14.07.2009 г. по в. гр. д. № 1150/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: