О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
София, 07.10.2008 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и осма година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 349 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 8749/11.04.2008 г. – сигнатура на Пловдивски окръжен съд, депозирана от “М” ООД, гр. П. срещу въззивно решение № 288/21.02.2008 г. по в. гр. д. № 3104/2007 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение от 19.10.2007 г., поради недопустимост на предявените установителни искове.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. В жалбата се излагат подробни съображения по спорния въпрос, свързан с допустимостта на предявените искове. Счита, че след като първоначално е предявил отрицателен установителен иск, с който е имал за цел да установи, че задължението от 1999 г. по дължим патентен данък е недължимо, тъй като вече е било платено, и след като е преминал посредством изменение на иска от установителен към осъдителен иск, и е искал и връщане на вече заплатен данък, въззивният съд неправилно бил приел, че исковете са недопустими, понеже с тях се целяло установяване размер на данъчно задължение за определен период от време и връщането му на ищеца по реда на гражданското съдопроизводство.
В изложението си касаторът е посочил схематично основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с практиката на ВКС, изложена в определение № 688/06.12.2005 г. Според касатора, с обжалваното решение съставът на Пловдивски окръжен съд е постановил своя съдебен акт в противоречие с определение на ВКС по движение на делото, в което е взето отношение по допустимостта на исковете, като този въпрос е съществен за правния спор. Обосновава допустимост на касационното обжалване с твърдението, че обжалваното решение противоречи на Определение № 688/06.12.2005 г. на ВКС, ГК, ІІІ отделение по ч. гр. д. № 387/2005 г., в което по повод произнасяне от първоинстанционния съд по настоящите искове касационният съд е приел, че е допустимо предявяване пред гражданския съд на установителен иск за недължимост на парично задължение по данъчна декларация за 1999 г., докато въззивният съд в последствие в обжалваното решение е приел, че искът /исковете/ са недопустими.
Ответникът по касация – Н. агенция за п. гр. С. моли да се не допуска касационно обжалване на въззивното решение, като счита, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК по съображения, изложени в отговора на касационната жалба от 20.06.2008 г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
В случая не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Определението, на което се позовава касаторът, е приложено по делото и се намира в кориците на ч. гр. д. № 387/2005 г. на ВКС, което е част от инстанционното производство. ВКС се е произнесъл по повод обжалване на въззивно определение, с което е оставено в сила първоинстанционното определение на Пловдивски районен съд за прекратяване на производството по установителните искове, поради тяхната недопустимост, предвид законово регламентираната възможност за обжалване на публични задължения единствено по административен ред. Според касационния съд, установителните искове на “М”ООД са допустими, тъй като съобразно въведените с исковата молба твърдения, не се оспорва размера на определени данъчни задължения, нито се търси връщане на надвзет данък, а се претендира установяване недължимост, т. е. погасяване на задължение, поради плащане. Касационният съд, след като е очертал административния ред за оспорване на данъчни задължения по ДОПК за определени хипотези, както и процедурите пред гражданските съдилища, е приел, че в конкретния случай данъчните задължения на ищеца се основават на неговата годишна данъчна декларация, а не произтичат от издаден данъчен акт, чиито констатации би могло да се оспорват по административен ред. И след като не се спорило досежно размера на дължимия данък, нито е било въведено твърдение в исковата молба за констатирани несъответствия в декларацията, е допустимо предявяване на иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК.
За да постанови въззивно решение, с което е приел, че исковете са недопустими, Пловдивски окръжен съд е преценил настъпилите в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд, след връщането на делото от ВКС промени в исковите претенции, свързани с приключили административни производства, които изменения изключват съобразяване с мотивите на цитираното определение на ВКС. Касаторът е поддържал пред инстанциите по същество /както и в касационната жалба/, че иска не само установяване на недължимост, поради факта на погасяване на задълженията, но оспорва и размера на данъчните задължения и иска възстановяване на вече платеното, поради липса на основание за събирането на сумата и именно по тези искове съдът е преценявал допустимостта им.
Изложеното от касатора във връзка с допустимостта на касационното обжалване представлява всъщност оплакване за допуснати от инстанцията по същество съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както се поддържа и в самата касационна жалба. Тези основания за неправилност на съдебния акт, като основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК не би могло да бъдат едновременно и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Пловдивски окръжен съд въззивно решение № 288/21.02.2008 г. по в. гр. д. № 3104/2007 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 288/21.02.2008 г. по в. гр. д. № 3104/2007 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: