О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
София, 07.05.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на шести април през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 30 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 8592/13.11.2008 г. – сигнатура на Апелативен съд гр. Б., депозирана от “Х” ООД гр. Б. срещу въззивно решение № 99/25.09.2008 г. по в. т. д. № 166/2008 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 134/23.05.2008 г. по т. д. № 257/2007 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора против “М” Е. гр. Б. отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 33 000 лв. по запис на заповед, въз основа на който е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело, както и за лихви в размер на 4 918,12 лв. и разноски.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразили се в недопускане на експертиза по делото и необоснованост.
Касаторът в изложение към жалбата е обосновал допустимостта на касационното обжалване, според приложното му поле, бланкетно, единствено с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/, прилагайки три решения на ВС и ВКС. В изпълнение на указанията, дадени му с разпореждане от 17.11.2008 г., жалбоподателят е представил допълнително изложение от 24.11.2008 г., в което поддържа, че същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл Бургаски апелативен съд в противоречие с трайната практика на ВКС е този за природата /характера/ на записа на заповед като правна сделка и нейната относителна абстрактност, която не била съобразена от съда. Посочена е съдебна практика – Решение № 608/12.06.2007 г. по гр. д. № 649/2006 г. ВКС, ГК, ІІ г. о.; Решение № 1231/11.05.2006 г. по т. д. № 530/2005г. на ВКС, ТК; Решение № 1414/29.10.2003г. по гр.д. № 2264/2002 г. ТК, ІІ т. о.; Решение № 237/19.02.2001г. по гр. д. № 1521/2000 г. на V г. о. ВКС и Решение № 259/27.04.2000 г. по гр. д. № 1285/99 г. на V г. о. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Същата обаче, предвид изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК, поради което не следва да бъде допуснато разглеждането й по същество на наведените с нея оплаквания.
За да отхвърли отрицателния установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./, Бургаски апелативен съд, след обстоен анализ на доказателства и доводите на страните е приел, че не е налице доказаност на твърдението на ищеца за недължимост на сумата по записа на заповед, като обезпечаващ отношения по бартерна сделка между страните. След преценка на писмените доказателства, въззивният съд е счел, с оглед абстрактния характер на записа на заповед, че взаимоотношенията по договора за паричен заем и по договора за бартер от 02.03.2005 г. изискват доказване от страна на ищеца на относимостта на точно този запис на заповед /при издадени три броя записи на заповед/ към отношенията по бартерната сделка, което според съда не е било сторено.
В случая, въззивната инстанция е съобразила специфичния характер на записа на заповед, както и предмета на доказване в производството по чл. 254 ГПК /отм./, като е изследвала подробно въведените от страните твърдения за наличие на множество договорни обвързаности – бартер на зърно-анамониева селитра, заем, споразумителен протокол от 21.07.2006 г., както и обезпеченията по тези сделки – записи на заповед – три броя, договорна ипотека върху недвижим имот, залог върху бъдещ добив на пшеница.
Безспорно въпросът за изследване на каузалната сделка при иск с правно основание чл. 254 ГПК, свързан с издаден изпълнителен лист въз основа на запис на заповед е съществен, и в случая въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС в тази насока. Последователно в практиката си ВКС е поддържал становище, че в производството по чл. 254 ГПК съдът изследва не само редовността на издадения запис на заповед от външна страна, но и следва да обсъди всички наведени от страната доводи за недължимост на сумата по изпълнителния лист, макар и да е налице самостоятелност в породените от две сделки – каузална и абстрактна правоотношения, която обаче не е абсолютна.
В конкретния случай, въззивният съд не е приел, че не следва да се проверяват твърденията относно съществуване/ несъществуване на вземането по каузалната сделка, а напротив, зачитайки тези особености, съдът е изложил подробни и аргументирани изводи за недоказаност на твърденията на ищеца за изпълнение на задължения по каузалното правоотношение.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1 – 3 на цитирания регламент.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Бургаски апелативен съд въззивно решение № 99/25.09.2008 г. по в. гр. д. № 166/2008 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 99/25.09.2008 г. по в. гр. д. № 166/2008 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: