О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
София, 30,06,2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на седми юни през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 181 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от „Ч” АД, гр. С. срещу въззивно решение от 16.11.2010 г. по гр. д. № 3862/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 25.07.2008 г. по гр. д. № 3862/2008 г. на Софийски районен съд, с което е уважен предявеният от П. С. П. от гр. С. иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 3 160,06 лв.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/.
В приложение към касационната жалба се съдържа изложение на основанията за касационно обжалване по приложно поле на решението, подведени от касатора по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Твърди се, че спорът е решен от въззивната инстанция в противоречие с практиката на други съдилища относно съществения, според жалбоподателя, материалноправен въпрос за предпоставките за възникване и ангажиране отговорността на потребителя на електроенергия за заплащане на коригираща сметка, изготвена по реда на Общите условия за продажба на електроенергия при констатирано нарушение в средството за търговско измерване.
Касаторът се позовава на Решение от 20.02.2009 г. по гр. д. № 1086/2007 г. на СГС и Решение от 21.03.2008 г. по гр. д. № 2862/2007 г. на СГС.
Ответникът по касационната жалба е изразил становище по допускането и основателността й, приложил е практика в подкрепа на правните изводи на въззивната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът сочи кой според него е конкретния материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в разрез с практиката на съдилищата.
С постановеното от Софийски градски съд решение е прието, че предявеният от П. С. П. срещу “Ч” АД , гр. С. иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 3 160,06 лв., заплатена по коригирана сметка за използвана електроенергия за период 30.09.2006 г. – 22.03.2007 г. и сумата 57,51 лв., заплатена лихва за забава, както и законната лихва върху тези суми, считано от 24.01.2008 г. до окончателното им изплащане е основателен, тъй като, отчитайки спецификата на предявения иск за неоснователно обогатяване, и след като ищецът е доказал факта на плащане на процесната сума, ответникът не е установил основанието, поради което приема платената сума за дължима. Според въззивната инстанция, жалбоподателят не е установил, че Общите условия, от които извежда спорното право са влезли в сила при посочените условия /одобряване от ДКЕВР и публикуване тридесет дни преди корекцията/, но е посочил, че дори и да е доказал по съответния ред този релевантен факт, е следвало да се съобрази законовото изискване за уведомяване на потребителя / чл. 80, ал. 2 от ЗЕ/ за извършвана проверка на средството за техническо измерване.
В мотивите на въззивното решение се съдържат и изводи за това, че в конкретния случай доказателствената тежест за установяване на нарушението е за ответника по иска и правопораждащите факти е следвало да се установят от “Ч” АД. Посочено е , че съгласно чл. 22, ал. 3 от ОУ, жалбоподателят е следвало при констатация на съответното нарушение да демонтира средството за търговско измерване, да го запечата с допълнителни пломби и стикери, да го съхранява по специален начин за определен срок, и в случай на възникване на спор, въпросите да се изяснят чрез метрологична експертиза, която да извърши проверка на годността за отчитане, а не както в конкретния случай, след констатацията за разхлабени пломби, ответното дружество да възстанови електрическата връзка без демонтаж на електромера, който отново е бил пломбиран.
В мотивите, в рамките на своята правораздавателна дейност, съдът е обсъдил подробно събраните доказателства, като е обосновал становището си защо счита иска за неоснователно обогатяване за доказан.
Формулираният от жалбоподателя правен въпрос не е значим с оглед изхода на конкретното дело, предвид изброените по-горе основания за уважаване на иска за неоснователно обогатяване, свързани с недоказване от страна на “Ч” АД на основанието за задържане, т. е. получаване на сумата по коригиращата сметка. Дали електроразпределителното дружество има или няма право на едностранна корекция в сметките на потребителите е въпрос, който следва да намери отговор по всяко едно конкретно дело, предвид нормативната уредба към съответния момент и доказването на релевантните факти от всяка една от страните.
Що се отнася до аргументите за противоречиво разрешаване на въпроса за характера на констативния протокол, то така формулиран този въпрос също не е от значение за изхода на делото, тъй като искът е бил уважен по съображения, свързани с недоказване на елементи от фактическия състав от страна на ответника по иска, а не единствено поради преценката на характера на протокола. Следва да се отбележи за прецизност,че изводите на въззивната инстанция за характера на протокола като частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена сила, не са в отклонение от практиката на ВКС в тази насока.
Твърденията на касатора за наличието на противоречива съдебна практика по чл. 55 ЗЗД са изцяло неоснователни. Посочените и представени към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решения са постановени по граждански дела, които не са идентични с настоящия спор, а изводите на съдилищата са направени въз основа на конкретни факти и доказателства по делата. Въз основа на тези решения не би могло да се обоснове извод, че визираният по-горе въпрос е намерил във въззивното решение разрешение, което е в разрез с практиката на окръжните и апелативните съдилища. Всъщност доводите на касатора се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, но сами по себе си не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по приложно поле.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 16.11. 2009 г. по в. гр. д. № 3862/2008 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: