О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№167
София, 05.03.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 918 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от „Т” АД гр. С. срещу въззивно решение № 273/14.11.2008 г. по гр. д. № 578/2008 г. на Софийски градски съд, с което по реда на чл. 208 ГПК /отм./ е признато за установено по предявения от Л. П. Й. от гр. С. иск с правно основание чл. 254 ГПК, че не дължи на “Т”АД, сумата 1025,49 лв. незаплатена топлинна енергия за периода април 1999 г. до април 2002 г., ведно със законната лихва до окончателното й изплащане и разноски.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/.
В приложение към касационната жалба се съдържа изложение на основанията за касационно обжалване по приложно поле на решението, подведени от касатора по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърди се, че спорът е решен от въззивната инстанция в противоречие с практиката на други съдилища относно съществения, според жалбоподателя, материалноправен въпрос за определяне носителя на задължението за заплащане на консумирана топлинна енергия за определен период от време, съобразно законовия регламент досежно потребителя на топлинна енергия по смисъла на чл. 106а, ал.4 ЗЕЕЕ /отм./.
Касаторът се позовава на Решение от 17.07.2008 г. по гр. д. № 30897/2007 г. на Софийски районен съд, като поддържа, че обжалвания съдебен акт на въззивната инстанция съдържа разрешение на посочения въпрос в обратен смисъл.
Ответникът по касационната жалба е изразил становище по допускането и основателността й.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът сочи кой според него е конкретния материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в разрез с практиката на съдилищата и този въпрос е относим към правните изводи на въззивната инстанция, тъй като посочването в чл. 106а, ал. 4 ЗЕЕЕ /отм./ на субектите, които могат да бъдат потребители на топлинна енергия е алтернативно, а не евентуално.
С постановеното от Софийски градски съд решение е прието, че предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 254 ГПК е основателен, тъй като ползвател на топлоенергия по смисъла на чл. 106а, ал. 4 ЗЕЕЕ /отм./ за времето от април 1999 г. до април 2002 година е бил титулярът на учредено вещно право на ползване върху недвижимия имот – А. Т. , на чието име се е водила партидата за имота и счетоводната сметка, и след нейната смърт – 06.05.2002 г., поради вписан отказ от наследство от страна на наследника Л. П. Й., последният не се явява правно задължен по силата на настъпило наследствено правоприемство.
В мотивите на решението в рамките на своята правораздавателна дейност съдът е обсъдил подробно събраните доказателства, в това число и съдържанието на нотариален акт № 103/14.01.1991 година по н. д. № 111/1991 г. за продажба на недвижим имот и учреденото вещно право на ползване върху него, като е обосновал становище си за това, защо счита отрицателният установителен иск за основателен.
Твърденията на жалбоподателя за наличието на противоречива съдебна практика по чл. 106а, ал. 4 ЗЕЕЕ /отм./ е недоказано. Посоченото и представено към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решение е на първоинстанционен съд и не съдържа отбелязване, че е влязло в сила, за да се приеме, че жалбоподателят се позовава на съдебна практика по смисъла по т. 2 на чл. 280 ГПК. Въз основа на това решение не би могло да се обоснове извод, че визираният по-горе значим въпрос е намерил във въззивното решение разрешение, което е в разрез с практиката на съдилищата. Всъщност доводите на касатора се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, но сами по себе си не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по приложно поле.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 273/14.11.2008г. по в. гр. д. № 578/2008 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: