О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№351
София, 27.04.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 273 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от ЕТ”Д” срещу О. № 192 от 11.02.2010 год. по ч.т.д. № 145/2010 год. на Пловдивския апелативен съд с което е оставена без уважение частната жалба на едноличния търговец срещу Р. № 893 от 09.12.2009 год. по гр.д. № 390/2009 год. на С. окръжен съд. С него първоинстанционният съд се е разпоредил връщането на въззивната жалба на ЕТ”Д”, депозирана по реда на чл.62 ал.2 предл.1 ГПК на 07.12.2009 год. срещу постановеното по същото делото решение, поради нейното просрочие.
Съдилищата са се позовали на това, че по отношение на съобщението за изготвяне на решението е била приложена разпоредбата на чл.50 ал.2 ГПК на 20.11.2009 год., поради това, че то е било върнато в цялост от регистрирания адрес на управление.
Частната касационна жалба депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК.
Представено е изложение по смисъла на чл.284 ал.3 т.1 ГПК вр.чл.274 ал.3 ГПК. В него се сочи общата разпоредба на чл.280 ал.1 ГПК, без конкретизация на основанието – коя от хипотезите на т.1-3 се подържа. Няма поставен обуславящ правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а в изложението са възпроизведени доводите по касационната жалба. Бланкетно се сочи, че обжалваното разпореждане е в противоречие с практиката на ВКС.
Както е приел ВКС с ТР № 1/2009 год. на ОСГТК, обуславящият по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос (материалноправен или процесуалноправен) е този въпрос, който е от значение за решаването на конкретния спор и от който зависи изходът на делото. Произнасянето на въззивния съд по този въпрос би следвало да обуславящо крайните му изводи, материализирали определението, което се обжалва. Т.е. общото препращане в изложението към практиката на ВКС, няма правна стойност.
Ще следва да се отбележи и това, че практиката на съдилищата и при действието на ГПК-1952 и при сега действащия ГПК е обилна и непротиворечива, че с прилагането на съобщението към делото, считайки го за връчено, съдът поставя началото на преклузивния срок за обжалване на съдебния акт.
Липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол, поради което Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на О. № 192 от 11.02.2010 год. по ч.т.д. № 145/2010 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.