О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
София, 18,03, 2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на първи март през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 950 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от М. Н. Р. от гр. Ш. чрез процесуалния му пълномощник срещу въззивно решение № 126/01.07.2009 г. по в. т. д. № 222/2009 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 6/09.03..2009 г. по т. д. № 665/2008 г. на Шуменски окръжен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на “Д” АД гр. С. сумата 62 786 лв., ведно със законната лихва и разноските по делото.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/.
В приложение към касационната жалба се съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като жалбоподателят сочи т. 1 и т. 3 на чл. 280 ГПК, препращайки към отделните точки от касационната жалба. Твърди се, че постановеното във въззивното решение е в противоречие с практиката на ВС, като се посочват и прилагат Решение № 1744/72 г.; Решение № 1746/75 г.; Решение № 397/1976 г.; Решение № 346-А/82 г.; Решение № 7/1981 г.; Решение № 87/69 г.; Решение № 1710/1975 г.; Решение № 1376/65 г., всички на І г. о. на ВС и Решение № 706/19.07.2004 г. по гр. д. № 1922/2003г. на ІІ т. о. ВКС.
Ответникът по касационната жалба “Д” АД не заявява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди обжалваното решение на първостепенния съд, решаващият състав е приел, че претенцията на застрахователя, основана на чл. 407, ал. 2 ТЗ /отм./, за заплащане от страна на делинквента /застрахования/ на платено от застрахователната компания на увредения обезщетение за причинени в резултат на деликта неимуществени вреди е основателна. Съдът е посочил, че изплатената от застрахователното дружество сума е съобразена с влязлото в сила решение по гр. д. № 313/2006 г. на Шуменски окръжен съд, по което застрахователят е бил осъден да заплати на наследниците на починалата Д. В. обезщетение за неимуществени вреди сумарно в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане в размер на 12 936 лв., както и с приключилото наказателно производство срещу жалбоподателя по н. о. х. д. № 354/2005 г. и безспорните факти за управлението на превозното средство от водача след употреба на алкохол.
Настоящият състав на ТК, първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят не е формулирал конкретни въпроси, по отношение на които да е налице противоречива съдебна практика. Препращането към касационното жалба не означава, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като жалбоподателят следва да посочи точно кои въпроси счита за значими, и да обоснове, че именно по тези въпроси въззивното решение е постановено в отклонение от практиката на Върховния съд. Бланкетното визиране единствено на т. 1 на чл. 280 ГПК не означава, че касационният съд е задължен да извежда не само от изложението, но и от касационната жалба по своя преценка кои са значимите въпроси, които после да съпостави с приложените решения на ВС и ВКС, а може единствено да ги уточни, да ги конкретизира. В този смисъл т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК постановява, че касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, намерил разрешение в обжалваното решение в противоречие с практиката.
В случая, жалбоподателят не е формулирал конкретните въпроси, но от разсъждението му досежно приложената практика става ясно, че, според него, практиката на Върховния съд допускала в гражданското производство да се прави възражение за съпричиняване на непозволеното увреждане. Безспорно, приложените решения са именно в тази насока, и не се отрича, че по граждански дела, свързани с непозволено увреждане и в гражданското производство би могло да се противопостави довод за съпричиняване на вредоносния резултат от друго лице. Но в конкретния случай, въззивният съд е приел, че самият жалбоподател пред първоинстанционният съд в писмения отговор по реда на чл. 131 ГПК не е изложил подобна теза, нито е посочил доказателства в тази връзка, за да се провери твърдението. След като тази процесуална възможност е преклудирана пред първоинстанционния съд, предвид процесуалните правила по чл. 131 и сл. ГПК, въззивната инстанция е констатирала този факт и не е била задължена да обсъжда подобно твърдение, въведено за първи път във въззивната жалба.
Маркирането на т. 3 на чл. 280 ГПК, без съответно аргументиране, не задължава настоящата инстанция да извършва преценка досежно наличие на подобно основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 126/01.07.2009 г. по в. т. д. № 222/2009 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: