О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
София, 07.04.2008 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 17 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 4529/17.11.2008 г. сигнатура на Окръжен съд гр. К., депозирана от З. “ДЗИ” гр. С., срещу въззивното решение от 28.07.2008 г. по в. гр. д. № 265/2008 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение от 26.02.2008 г. по гр. д. № 1078/2007 г., жалбоподателят е осъден да заплати на “П” Е. гр. К. сумата 5 000 лв., съставляваща платено от последния обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени на М. С. А. при ПТП с участие на превозното средство, собственост на “П” Е. , както и разноски по делото.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Посочено е, че съдът неправилно е приел, че в настоящия случай не са били налице основания за прилагане института на погасителната давност и в частност на разпоредбите относно спиране или прекъсване на давностния срок.
Въвежда се твърдение и за немотивираност на въззивното решение.
Касаторът е обосновал допустимост на касационното обжалване с твърдението, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВС и ВКС, отнасяща се към въпросите, свързани с приложение института на погасителната давност при договорите за застраховка. Позовава се на три съдебни решения на Върховния касационен съд /ВС/: Решение № 105/11.04.2006 г. по гр. д. № 3251/2004 г. на ІV г. о.; на решение № 3742/31.10.1983 г. по гр. д. № 2288/1983 г. на І г. о. и на Решение № 207/11.02.2000 г. по гр.д. № 1269/1999 г. на V г. о., които са приложени по делото.
Ответникът по касационната жалба “П” Е. гр. К. не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Налице е поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по приложно поле по следните съображения:
С решение от 27.02. 2008 г. по гр. д. № 1078/2007 г. на Кюстендилски районен съд е прието, че предявеният от “П” Е. срещу З. ”ДЗИ” гр. С. иск за заплащане на сумата 6918,89 лв. главница и 963,15 лв. лихва, съставляваща платена от ищеца сума на М. А. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие, причинено от служител при ищцовото дружество е неоснователен, тъй като същият е бил погасен по давност. Първоинстанционният съд е счел, че след като исковата молба е депозирана през 2006 година, при зачитане характера на застрахователния договор – “Гражданска отговорност” и приложението на кратката тригодишна давност, и съобразно датата на застрахователното събитие /31.07.2001 г./, то искът е бил погасен по давност още към 31.07.2004 г.
С постановеното от въззивния съд решение е прието, че правоотношенията между страните се основават на застрахователен договор за застраховка ”Злополука на пътници в средствата за обществен транспорт” както и, че давността е прекъсната, предвид проведено и приключило съдебно производство по иск на увреденото лице срещу застрахованото дружество с участието на застрахователя в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника.
Въпросът за приложението на института на погасителната давност и възможността за прекъсване на срока при предявени искове с правно основание, изхождащо от разпоредбите на Раздел ІІ Глава ХХVІІ от ТЗ /отм./ е съществен и е обусловил решението по спора, като съществува противоречиво разрешение по него от отделни състави на ВКС, както и от апелативен съд, предвид приложените, влезли в сила, съдебни актове на тези инстанции.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Държавната такса, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /приета с Постановление № 38/2008 г./ в размер на 100 лева за разглеждане на касационната жалба е внесена, заедно с д. т. за допускане на касационно обжалване, съгласно приложен банков документ от 17.11.2008 г. по делото.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 28.07. 2008г. по в. гр. д. № 265/2008 г. на Кюстендилски окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на първо търговско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: