О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
София, 17.06.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 202 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от “В” Е. , г. Х. срещу въззивно решение № 610/13.11.2008 г. по т. д. № 906/2008 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 95/15.07.2008 г. по т. д. № 174/2007 г. на Хасковски окръжен съд. С последното, жалбоподателят е бил осъден да заплати на “Х” О. , г. П. сумата 12 000 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на договор от 13.06.2007 г., ведно със законната лихва и разноските по делото.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване, според приложното му поле, бланкетно, единствено с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС, изброявайки Решение № 61/25.04.1995 г. по г. д. № 810/1994 г.; Решение от 02.12.2004 г. на ВАД № 103/2003 г. и решение 917/13.10.1986 г. по г. д. № 257/1986 г. на ІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба, в писмен отговор, заема становище за недопускане на касационно обжалване, поради отсъствие на обосноваване на приложно поле, съгласно чл. 280 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът не е посочил основанието за приложното поле на касационното обжалване, като не е определил кой е същественият материалноправен или процесуален въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Основанието по цитираната правна норма за допускане на касационно обжалване следва да бъде посочено от касатора конкретно или от изложението му да може да се изведе подвеждането на фактическите данни под една от изброените хипотези на текста. Всъщност, изложението съставлява синтезиран израз на касационната жалба, в него са преповторени основанията за касационно обжалване /чл. 281 ГПК/. Лаконичният довод, че въззивния съд неправилно е приложил материалния закон, би могъл да бъде квалифициран като основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, но не може да обоснове приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т. 1 – 3 на цитирания регламент. Същественият материалноправен или процесуалнопрвавен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Не би могло да се приеме, че същественият въпрос по делото е този за виновното поведение на ищеца, което би довело и до освобождаване на ответника от отговорност, ако се перефразира част от изречение в изложението. Решаващите мотиви на съда са били свързани с въпроса за възможността/невъзможността за едностранно прекратяване на договор за доставка на водомери, предвид специфичните клаузи на този договор, сключен след проведена обществена поръчка.
Въпросът за наличие или отсъствие на виновно поведение е свързан с проведено успешно или неуспешно доказване на твърдяни факти, а подобна проверка е свързана с твърдения за неправилност и би могла да се извърши едва при вече допуснато касационно обжалване по реда на чл. 281, т. 3 ГПК.
Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
Посочената съдебна практика е неотносима, тъй като тя разкрива механизма за определяне на пропуснатите ползи, а съдебният акт е в синхрон с цитираната практика на ВС. Не би могло да се преценява практиката по ВАД №103/2003 г., тъй като тя изхожда от арбитражна институция, докато изискването на чл. 280, ал. 1, т. 1 е за противоречие с практика единствено на ВС и ВКС, а т. 2 визира противоречиво разрешавани въпроси от съдилищата.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Пловдивски апелативен съд въззивно решение № 610/13.11.2008 г. по в. г. д. № 906/2008 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 610/13.11.2008 г. по в. г. д. № 906/2008 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: