О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№42
София, 26.01.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 764 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от „Ч” АД, гр. С. срещу въззивно решение от 17.04.2009 г. по гр. д. № 2151/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 01.02.2008 г. по гр. д. № 9144/2007 г. на Софийски районен съд, с което е уважен предявеният от Д. А. Ц. от гр. С. иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 433,67 лв.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/.
В приложение към касационната жалба се съдържа изложение на основанията за касационно обжалване по приложно поле на решението, подведени от касатора по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърди се, че спорът е решен от въззивната инстанция в противоречие с практиката на други съдилища относно съществения, според жалбоподателя, материалноправен въпрос за предпоставките за възникване и ангажиране отговорността на потребителя на електроенергия за заплащане на коригираща сметка, изготвена по реда на О. условия за продажба на електроенергия при констатирано нарушение в средството за търговско измерване. Касаторът се позовава на Решение от 11.10.2007 г. по гр. д. № 3343/2006 г. на СГС и Решение № 29/12.02.2007 г. по гр. д. № 2118/2006 г. на САС.
Ответникът по касационната жалба не е изразил становище по допускането и основателността й.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът сочи кой според него е конкретния материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в разрез с практиката на съдилищата.
С постановеното от Софийски градски съд решение е прието, че предявеният от Д. А. Ц. срещу “Ч” АД /предходно наименование ”Е” АД/, гр. С. иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 1433,67 лв. е основателен, тъй като, отчитайки спецификата на предявения иск за неоснователно обогатяване, и след като ищецът е доказал факта на плащане на процесната сума, ответникът не е установил основанието, поради което приема платената сума за дължима.
Според въззивната инстанция, констативният протокол, на който се позовава жалбоподателят, е съставен от негови служители, съставлява частен свидетелстващ документ, не се ползва с материална доказателствена сила и отразява изгодни за ищеца факти. Отделно от това, въззивната инстанция е маркирала, че в констативния протокол не се сочи констатирано нарушение, а се препраща към друг констативен протокол, който не е представен като доказателство по делото. В мотивите в рамките на своята правораздавателна дейност съдът е обсъдил подробно събраните доказателства, като е обосновал становище си за това, защо счита иска за неоснователно обогатяване за доказан.
Твърденията на касатора за наличието на противоречива съдебна практика по чл. 55 ЗЗД са изцяло неоснователни. Посочените и представени към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решения са постановени по граждански дела, които не са идентични с настоящия спор, а изводите на съдилищата са направени въз основа на конкретни факти и доказателства по делата. Въз основа на тези решения не би могло да се обоснове извод, че визираният по-горе значим въпрос е намерил във въззивното решение разрешение, което е в разрез с практиката на окръжните и апелативните съдилища. Всъщност доводите на касатора се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, но сами по себе си не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по приложно поле.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 17.04. 2009 г. по в. гр. д. № 2151/2008 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: