О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
София, 08,07,2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 262 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Е. “К”, гр. Б. чрез процесуалния му пълномощник адв. Ж. Я. срещу въззивно решение № V 82/06.10.2009 г. по гр. д. № 312/2009 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 426/06.04.2009 г. по гр. д. № 3800/2008 г. на Районен съд гр. Б.. С последното е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Е. “Т”, гр. Б. иск с правно основание чл. 327 ТЗ за сумата 9566,49 лв., съставляваща неиздължена стойност на доставени стоки, както и обезщетение за забава в размер на 934,33 лв.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон /чл. 281, т. 3 ГПК/.
Касаторът в изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулирал като значим за изхода на делото процесуалноправният въпрос, свързан с непроизнасянето от първоинстанционния съд по искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение с определение по реда на чл. 239, ал. 3 ГПК и за последиците от липсата на такова определение, при хипотеза, че съдът е постановил присъствено решение непосредствено след направеното искане.
Според жалбоподателя, по цитираната правна уредба по новия ГПК /чл. чл. 238 – 239ГПК/ няма създадена практика на ВКС, което налага детайлно изясняване съдържанието на правните норми, въз връзка с конкретно създали се процесуални правоотношения по делата, както и произнасяне от ВКС по поставения въпрос и формиране на съдебна практика по новия процесуален закон, което обосновавало приложно поле по т. 3 на чл. 280 ГПК.
Като съдебна практика на първоинстанционни съдилища, с които са постановени неприсъствени решения, жалбоподателят прилага и се позовава на Решение от 11.02.2009 г. по гр. д. № 1381/2008 г. на СГС; Решение №18/11.05.2009 г. на Сливенски окръжен съд и Решение от 03.12.2008 г. по т. д. № 107/2008 г. на Русенски окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът е посочил кой конкретен въпрос счита за значим, твърдейки, че разрешаването му би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Значението на поставения въпрос в настоящото производство по реда на чл. 280 ГПК се определя от правните изводи на решаващия съд досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка. В тази връзка, основателно е позоваването на селективния критерий по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая, за да потвърди първоинстанционното решение, с което е бил отхвърлен иска на жалбоподателя с правно основание чл. 327 ТЗ, Бургаски окръжен съд е приел, че ищецът не е доказал твърденията си по исковата молба, тъй като представените писмени доказателства за предаване на стоките не удостоверявали получаването им от ответника, пояснявайки, че фактурите били подписвани от лице, за което не било установено дали е работещ в търговското предприятие на ответника. Съдът е посочил, че макар и ответникът да не е оспорил фактурите и в това число релевантния, според него факт за получаване на стоките, понеже ищецът не бил представил други доказателства, предявеният иск се явявал недоказан на това основание.
Отделно от изложеното, съдът е развил съображения и за това, че ищецът не е установил редовност на извлеченията от счетоводните книги, свързани с точно установяване размера на задълженията на ответника.
По въведения пред въззивната инстанция процесуален въпрос за непроизнасянето от първоинстанционния съд по реда на чл. 239, ал. 3 ГПК с определение, с което да отхвърли искането за постановяване на неприсъствено решение и да продължи разглеждането на делото, Бургаски окръжен съд е приел, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение. Съдът е развил съображения, че това нарушение е довело до преграждане на възможността на страната да сочи нови доказателства, а не до лишаване от някаква законова привилегия. И е счел, че след като жалбоподателят не се е възползвал от възможността да ангажира допълнително доказателства в подкрепа на исканията си пред въззивната инстанция заедно с въззивната жалба, процесуалното нарушение допуснато от първоинстанционния съд не е довело до ограничаване правата на страната в съдебното производство и пред двете инстанции,разглеждащи случая по същество.
Така поставен, този процесуалноправен въпрос, свързан и с правните последици от непроизнасяне на първоинстанционния съд по направеното искане за постановяване на неприсъствено решение с определение по чл. 239, ал. 3 ГПК, и вместо това постановяване на присъствено решение, са значими за делото, те се отнасят към нови институти на процесуалния закон, прилаган от 2008 г., и поради краткия период, и липсата на обобщена съдебна практика, възниква необходимост от произнасяне на касационния съд с оглед точното и еднаквото прилагане на закона и за развитие на правото.
Жалбоподателят е обосновал приложението на селективния критерий по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, следва да налага по тълкувателен път изясняване на съдържанието й, респективно да се изостави едно тълкуване и премине към друго, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. В случая, тези изисквания са налице, както и допълнителният критерий – точното прилагане на закона да е от значение и за развитие на правото, което обосновава допускане на касационно обжалване, предвид позоваването на основни правни норми, свързани с принципа на служебното начало и неговото проявление, който принцип, с приемането на новия ГПК, получи допълнително развитие и ново проявление.
По изложените съображения ще следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Бургаски окръжен съд по посочения по-горе процесуалноправен въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 390/ 16.10.2009 г. по в. търг. д. № 415/2009 г. на Бургаски окръжен съд.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 217 лв., като в противен случай производството ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на Председателя на І отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: