О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№447
София, 03.06.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 86 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. ”Н”, гр. Б. чрез процесуалния му пълномощник адв. Д. Н. , срещу въззивно решение от 03.08.2009 г. по в. гр. д. № 960/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което при условията на чл. 208 ГПК /отм./ след частична отмяна на първоинстанционното решение от 03.07.2006 г. по гр. д. №172/2006 г. на В. окръжен съд, жалбоподателят е осъден да заплати на “К” ООД, гр. С. сумата 25 058 лв. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва, както и договорна неустойка в размер на 2 480,74 лв. и разноските по делото.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради съществени нарушения на процесуалния закон, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон /чл. 281, т. 3 ГПК/.
Допустимостта на касационното обжалване на това решение по приложно поле е обоснована с твърдението, че в него съдът се е произнесъл по принципни процесуалноправни въпроси, свързани с преценка на доказателствата, които били разрешени в противоречие с практиката на ВКС, поради което счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се, че въззивното решение е постановено в противоречие с Решение № 189/14.07.2005 г. по гр. д. № 667/2001 г. на ВКС, ГК, І отделение и Решение № 932/25.09.1991 година по гр. д. № 699/1991 г. на ВС, І г. о. Към изложението е приложено Решение № 932 на ВКС, но цитираното решение № 189 на ВКС, вероятно поради неточност при изписването на номера му, дата, година и номер на делото, не може да бъде издирено.
Ответникът по касационната жалба не взема становище по допускане на касационно обжалване, както и по основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
В изложението си по допускане на касационното обжалване жалбоподателят не е посочил кой според него е конкретният правен въпрос, по който въззивният съд в своето решение се е отклонил от практиката на ВКС, тъй като общото формулиране, че става дума за принципния процесуалноправен въпрос за преценка на доказателствата не означава обосноваване на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Във второто уточнение на касационната жалба с дата 30.11.2009 г. жалбоподателят е посочил, че съдът неправилно бил възприел фактическата обстановка, тъй като доказателствата, при второто разглеждане на делото, не били обсъдени в своята съвкупност и това довело до извод за изправност от страна на изпълнителя по договор за изработка. По този повод е счел, че въпросите, по които въззивната инстанция се е отклонила от формираната практика на ВКС са за това: ”коя е неизправната страна по договор за поръчка при липса на данни за завършен монтаж и при наличие на доказателства за множество довършителни работи и произтичащия от това процесуалноправен въпрос, свързан с преценката на доказателствата.”
Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по приложно поле на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или с решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК. В случая, след отмяна на въззивното решение и връщането на делото от ВКС за ново разглеждане от друг състав на същия съд с конкретни указания за преценка на посочени доказателства, приложени по делото и необсъдени от решаващия съд, Софийски апелативен съд на шест страници в съдебното решение е коментирал събрания доказателствен материал по повод твърденията за неизпълнение по договор за изработка на силоз за съхранение на зърно.
Настоящият състав на Търговска колегия, първо отделение приема, че касационно обжалване не следва да се допусне. Искането на касатора е мотивирано с поддържаните основания за неправилност на решението. В тази връзка е необходимо да се посочи, че въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване.
Изводите на въззивния съд са направени в рамките на възложената му правораздавателна функция като съд, който следва да реши материалноправния спор по същество. Именно при осъществяване на тази функция, в съответствие с процесуалните правомощия на въззивната инстанция, е формирано и становището за доказаност на твърдяното от ищеца право по осъдителния иск. Касаторът не е въвел изрични доводи за незачитане на надлежно извършени от страните процесуални действия. Независимо от горните съображения, обуславящи извод за липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, следва да се отрази, че представеното от касатора Решение № 932/25.09.1991 г. на ВКС се отнася до задължението на решаващия съд за преценка на заключението на вещите лица, както и за оспорване истинността на документ по реда на чл. 154 ГПК /отм./, като дадените разрешения по цитираното дело са сходни с това по въззивното решение, съотносими към конкретния правен казус.
По отношение на второто цитирано решение, същото вероятно поради неточност в изписване на числата /година номер на делото или на решението, или дата/ не може да бъде издирено и коментирано. Предвид разрешението в т. 1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства. Коя е неизправната страна при договор за поръчка /в конкретния случай става дума за договор за изработка/ при липса на данни за завършен монтаж, и при наличието на доказателства за множество довършителни работи се решава след обсъждане и преценка на събраните доказателства в рамките на съдебното производство и при преценка на конкретната договорна обвързаност между страните /вид на договора, права и задължения на страните/. Отговорът на подобен въпрос се съдържа в мотивите на въззивното решение и би могло същият да бъде проверен от ВКС след допускане на касационно обжалване, пред каквато хипотеза не сме в случая, поради отсъствие на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 03.08.2009 г. по гр. д. № 960/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: