О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
София, 23.11.2008 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и осма година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 447 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от “Р” Е. , гр. Б. срещу въззивно решение № 108/30.04.2008 г. по в. гр. д. № 77/2008 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 90/19.11.2007 г. по т. д. № 49/2007 г. на Русенски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против “И” Е. , гр. Р. обективно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон без да се позове на конкретна правна норма.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле бланкетно, единствено с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, като е заплатена дължимата д. т.
Касаторът не сочи кой е съществения материалноправен или процесуален въпрос по който въззивният съд се е произнесъл, нито основанието на което обосновава искането си за допускане на касационно обжалване. В изложението се визира въпроса за доказателствената сила на издадени от него фактури в съотстветствие със ЗСч, които били приети и осчетоводени в счетоводството на ответното дружество, не били оспорвани в хода на съдебното производството, но не били зачетени от съда, тъй като последният е приел, че е следвало да се представят други първични документи, от които да се направи извод за извършените услуги, които в последствие са били фактурирани. С оглед данните по делото би могло да се приеме, че според касатора, този процесуален въпрос е съществен.
Не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразно което с обжалваното решение следва въззивният съд да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона както и за развитие на правото. Предявените искове са били отхвърлени от съдилищата, поради недоказване от страна на ищеца на извършени от него по договор услуги – строителни и транспортни, които той е фактурирал като такива и е искал заплащането им от ответника. Процесните фактури, не представляват единственото доказателствено средство, както счита касаторът, а са само част от възможните такива за установяване изпълнението на договорните работи и тяхното приемане от възложителя. Тези факти, свързани с изпълнението на договорни задължения подлежат на доказване в исковото производство с всички доказателствени средства, поради което, дори и съставените от жалбоподателя в съответствие със Закона за счетоводството фактури да са били осчетоводени от ответника, този факт не изключва възможността последният да направи своите възражения в съдебното производство. Предвид доказателствената тежест на ищеца за установяване на твърдяните от него факти и обстоятелства /чл. 127, ал. 1 ГПК – отм./, последният е следвало да представи относими към спора доказателства за извършени по вид и количество строителни и транспортни дейности. Отделно от това, по отношение на изложените по-горе процесуални въпроси съществува трайна и непротиворечива съдебна практика, и не са налице основания за приемане хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Великотърновски апелативен съд въззивно решение № 108/30.04.2008 г. по в. гр. д. № 77/2008 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение №108/30.04.2008 г. по в. гр. д. № 77/2008 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: