О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№28
София, 14.01.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на шести януари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 644 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 13696/ 20.05.2008 г. – сигнатура на Софийски градски съд, депозирана от “М” ЕО. гр. С. срещу въззивното решение № 101/31.03.2008 г. по в. гр. д. № 1589/2006 г. на Софийски градски съд, с което по реда на чл. 209, ал. 1, изр. 2 ГПК /отм./ е обезсилено първоинстанционното решение от 18.11.2005 г. по гр. д. № 11616/2002 г. на СРС и е разпоредедено след влизането му в сила, делото да се докладва за образуване и разглеждане от СГС.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон /чл. 56 ГПК (отм.)/, излагат се съображения и за несъобразяване от въззивната инстанция на постановено по делото определение от ВКС от 21.06.2007 г.
Към касационната жалба са изложени основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Касаторът счита, че с обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, свързан с преценка характера на предявения иск и в частност неговата оценяемост, която рефлектира и при определяне компетентността на съответния съд. Поддържа, че този въпрос е съществен, тъй като дадения отговор предопределя по-нататъшния ход на делото и разглеждането му по реда на обжалването от съответните съдебни инстанции. Твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, и по-точно, че въпросът е от съществено значение за практиката, тъй като подобни случаи не били изолирани. Маркира се и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предвид изложено противоречие между обжалваното въззивно решение и определението на ВКС, ТК, І-во отделение от 21.06.2007 г. по ч. т. д. № 154/2007 г., с което съдът се е произнесъл по процесуален въпрос, касаещ същото исково производство по делото.
Ответниците по касация не изразяват становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по приложно поле по следните съображения:
С постановеното въззивно решение Софийски градски съд е приел, че ищецът “М” ЕО. е предявил при условията на пасивно субективно съединяване искове за осъждане на ответниците да изпълнят задължението да предоставят за ползване процесния магазин. Посочено е, че ищецът се е позовал на договор за наем от 22.05.1999 г., съобразно който, търговското дружество е наемател, а ответниците – физически лица имат качеството на наемодатели. Съдът е счел, че правната квалификация на заявената претенция е по чл. 228 ЗЗД, и тъй като подобен иск е оценяем, цената се определя съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, б. ”д”, пр. 1, ГПК /отм./, т. е. наемната цена за една година, или изчислена, тази цена възлиза на 54 515,70 лв., което определя родовата компетентност на СГС за разглеждане на претенциите.
Наистина въпросът за характера на предявения иск и за определяне на неговата цена, ако същият е оценяем, рефлектира и при преценка на родовата подсъдност, поради което би могло да се приеме, че е съществен, тъй като въз основа на него въззивният съд е извършил преценка и се е произнесъл по реда на чл. 209 ГПК с въззивното решение.
Но дори и при извод за обоснован общ критерий за допустимост на касационното обжалване по ал. 1 на чл. 280 от ГПК, то не би могло да се приеме, че са налице допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да е налице основанието за допустимост по т. 3 следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда, да бъде непълна, неясна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, пред каквато хипотеза не сме в настоящия случай. Преценката предпоставя, че този въпрос е съществен, т. е., че той има значимост, надхвърляща рамките на конкретния казус, а също така, че по сходните на него случаи няма съдебна практика или ако има такава, то тя е изгубила междувременно своята актуалност и затова следва да бъде изоставена или пък се поставя въпрос за запълване празнота в нормативната уредба.
В случая, правната теория и практика са на единно становище за това, че при иск, който е оценяем, цената има значение, тъй като обуславя родовата подсъдност /чл. 80, ал. 1, б. ”б” ГПК (отм.)/, и в зависимост от нея се определя и държавната такса /чл. 55, ал. 1 ГПК (отм.)/. Няма колебания в съдебната практика и досежно обстоятелството, че исковете по чл. 228 и сл. ЗЗД за предаване ползването на недвижим имот са оценяеми, предвид връзката им с имуществените права.
Ето защо, бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор. Не е налице и поддържаното от жалбоподателя в изложението основание по т. 1 на чл. 280 ГПК, предвид маркирането на определение № 166/ 21.06.2007 г. на ВКС по същото дело, тъй като в това определение съставът на ВКС е приел, че като е постановил определение, в разрез с регламентацията на чл. 56 ГПК /отм./, въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт. В определението си ВКС е посочил реда, по който е следвало въззивният съд да процедира, като се произнесе по съответния процесуален въпрос с решението си и съответно да приложи чл. 209 ГПК, както е сторил в последствие този съд, а не с определение по чл. 56 ГПК /отм./.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение № 101/ 31.03.2008 г. по в. гр. д. № 1589/2006 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 101/31.03.2008 г. по гр. д. № 1589/2006 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: