О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
София. 21.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 16.07.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 10/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение от 02.04.2008 год. по гр. д. № 279/2008 год. Софийският апелативен съд е отхвърлил иска на Б. К. С. от гр. С., предявен с правно основание чл. 74 от ТЗ против “Е” ООД гр. С., за отмяна на решенията по т. 3 и т. 4 от дневния ред, взети от общото събрание на “Е” ООД, проведено на 18.03.2004 год.
С оплаквания за недопустимост, респ. неправилност, поради допуснати процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост, ищецът Б. К. С. е подал касационна жалба против въззивното решение. Касаторът прави оплаквания, че въззивният съд не се е съобразил с дадените указания от ВКС ІІ т. о. в отменителното му решение № 909/07.02.2008 год. по т. дело № 496/2007 год. за отстраняване на нередовностите по исковата молба в частта й по иска по чл. 431 ал. ІІ ГПК /отм./, а направо се е произнесъл по евентуалния иск по чл. 74 ТЗ. Неправилно бил уважен иска по чл. 74 ТЗ, като въззивният съд е приел, че ищецът бил редовно поканен за събранието и, че взетите от него решения са законосъобразни. Предвид на това се иска обезсилване на обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което се уважи иска по чл. 431 ал. ІІ ГПК /отм./, или при условията на евентуалност се уважи иска по чл. 74 ТЗ, ведно със законните последици.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК, а в подкрепа на твърдението за наличие на приложно поле по чл. 280 ал. І т. 1 ГПК се прилагат копия от решение № 744/04.12.2006 год. по т. д. № 365/2006 год. на ВКС І т. о., определение от 11.09.2006 год. по гр. д. № 2730/2006 год. на СГС ІІ гр. о., решение № 152/05.03.1985 год. на ВС І гр. о., решение № 525/30.05.2007 год. на ВКС-ТК, и ТР № 61/07.05.1954 год. на ОСГК на ВС.
Ответникът по касация – “Е” Е. от град С., е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, с който заявява становище, че касационната жалба не следва да се допусне до касационно обжалване. В изложението си касаторът не бил конкретизирал основанията за допускане на касационно обжалване, а навеждал доводи за неправилност на обжалваното решение, което е основание по чл. 281 ГПК, а не основание по чл. 280 ал. І ГПК, а освен това въззивното решение не противоречало на представената практика на ВКС. С отделен отговор ответникът излага подробни съображения за правилност на въззивното решение.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но независимо от това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
С въззивното решение се приема, че производството по иска по чл. 431 ал. ІІ ГПК /отм./ е прекратено с решение № 837/15.01.2007 год. по т. д. № 339/2006 год. на ВКС І т. о., поради което САС пристъпва към разглеждане на иска по чл. 74 ТЗ, с който се иска отмяна на решенията по т. 3 и т. 4 от дневния ред (с които ищецът се изключва като съдружник, дяловете му се поемат от оставащия съдружник, дружеството се преобразува, и се приема нов устав), взети от общото събрание на “Е” ООД, проведено на 18.03.2004 год.
Въззивният съд е приел че искът е процесуално допустим като предявен от активно легитимирано лице и в рамките на срока по чл. 74 ал. ІІ ТЗ, но по същество е приет за неоснователен.
Съображенията на въззивния съд са били, че е спазена процедурата по чл. 139 ал. І ТЗ – ищецът е бил поканен за деня и часа на общото събрание на 08.03.2004 год. с нот. покана, като в нея е бил посочен и дневния ред на събранието. Също с нотариална покана от 08.03.2004 год. е бил предупреден по реда на чл. 126 ал. ІІІ ТЗ – в предупреждението изчерпателно са посочени основанията, като САС приема, че в случая срокът на предупреждение не е от значение, с оглед на сочените провинения на ищеца за отстраняване на които не е необходим срок. Прието е още, че ищецът не е доказал твърденията си за нарушение на чл. 123 ТЗ и чл. 13 от устава на дружеството за отказване на достъп до материалите от дневния ред за събранието, а колкото до вземането на решението за изключване от съдружника С. Г. , е прието че е спазено изискването на закона – чл. 137 ал. ІІІ ГПК, съгласно който изключеният съдружник не гласува, а притежаваните от Г. 60 дяла са достатъчни за да се приеме, че е налице единодушие по смисъл на чл. 25 ал. ІІІ от дружествения договор и при спазване изискването на чл. 137 ТЗ. Съдът е приел, че от свидетелските показания и от писма на три дружества които не са оспорени от ищеца, се потвърждават наличия на основания за изключване на ищеца по чл. 125 ал. ІІІ от ТЗ.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. От тази разпоредба на закона следва извод, че произнасянето от въззивния съд по материалноправен въпрос касаещ редовността по свикване на общо събрание на дружеството и законосъобразността на взетите от него решения, сам по себе си не е достатъчен за да обоснове извод за допустимост на касационното обжалване, доколкото постановеният съдебен акт не противоречи на практиката на Върховния касационен съд.
Въззивното решение не противоречи на представените от касатора решения.
Решение № 525/30.05.2007 год. на ВКС-ТК е прието, че за изключване на съдружник е необходимо той да бездействува, тоест да не оказва съдействие за осъществяване дейността на дружеството, както и да извършва правни и фактически действия насочени против интересите на дружеството. В процесния случай въззивният съд изхождайки от релевираните по делото доказателства и след преценка на конкретната фактическа обстановка е обосновал правен извод за наличия на основание за изключването на ищеца-съдружик, но въззивното решение не противоречи на горепосоченото решение на ВКС. Изграждането на убежденията на съда за основателност на иска не се основават единствено на писмата изходящи от трети лица, поради което не може да се приеме, че въззивното решение противоречи на представените съдебни актове.
Що се отнася до решение № 744/04.12.2006 год. по т. д. № 365/2006 год. на ВКС І т. о., с което се приема, че неспазването от въззивния съд на задължителните указания на ВКС по приложение на закона води до неправилност на решението, настоящият състав счита, че въззивното решение също не му противоречи.
Вярно е, че въззивният съд не се е съобразил с дадените указания от ВКС ІІ т. о. в отменителното му решение № 909/07.02.2008 год. по т. дело № 496/2007 год., за отстраняване на нередовностите по исковата молба в частта й по иска по чл. 431 ал. ІІ ГПК /отм./, а направо се е произнесъл по евентуалния иск по чл. 74 ТЗ, но това не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила водещи до неправилност на решението, тъй като дадените указания са били безпредметни, с оглед на факта, че производството по иска по чл. 431 ал. ІІ ГПК /отм./ е прекратено с решение № 837/15.01.2007 год. по т. д. № 339/2006 год. на ВКС І т. о. и при това положение правилно е прието от САС, че пред него стои висящ спора единствено по евентуалния иск по чл. 74 ТЗ по който е дължал произнасяне.
Водим от горното, състав на ІІ търговско отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 02.04.2008 год. по гр. д. № 279/2008 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :