О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
София, 21.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 16.07.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 263/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания за недопустимост, респ. допуснати процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, “И” АД гр. С. е подал касационна жалба против решение № 112/08.12.2008 год. по гр. д. № 500/2008 год. на Софийския апелативен съд.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 и т. 3 от ГПК, а в подкрепа на твърдението за наличие на приложно поле по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК касаторът е прeдставил копия от 18 броя решения на състави на ВС и ВКС, както и ТР № 1/06.12.2002 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС. Касаторът посочва, че е налице приложното поле и на чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК, но не излага конкретни съображения в тази насока.
Ответникът по касация – А. за с. к. от град С., е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК с който заявява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество счита че същото е правилно.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но независимо от това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
С въззивното решение се оставя в сила решението от 14.07.2006 год. по гр. д. № 1053/2005 год., с което “И” АД гр. С. се осъжда да заплати на А. за с. к. град С. по чл. 92 ЗЗД неустойка в размер на 105 000,00 щ. д. за неизпълнение на програмата за инвестиции за 2002, 2003 и 2004 год., и обезщетение за забава по чл. 86 ал. І ЗЗД за сумата 14426,52 щ. д. Въззивният съд е постановил решението си след като ВКС състав на І т. о. с решение № 687/22.02.2008 год. по т. д. № 374/2007 год. е отменил решението от 05.03.07 год. по гр. д. № 1692/2006 год. на Софийския апелативен съд и е върнал делото за ново разглеждане. В решението на ВКС се приема, че увеличението на капитала на ответника не представлява изпълнение на инвестиционната програма, като делото се връща на въззивния съд с указания за произнасяне и по направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.
При новото разглеждане на делото с обжалваното решение въззивният съд приема за установено, че на 07.04.2000 год. Министъра на икономиката в качеството му на орган по чл. 3 от ЗППДОбП е продал на “Холдинг Д. – О. предприятия” АД собствеността на 38 529 броя акции на стойност 202000,00 щатски долара, представляващи 39% от регистрирания капитал на “Н” АД гр. В.. В договора – чл. 10.4 и в приложение № 2 към него, страните са уговорили, че купувачът ще инвестира общо 280 000,00 щ. д. – по 70 000,00 долара всяка година. Клаузата за неустойка – чл. 17.2 на договора, предвижда отговорност при неизпълнение в размер на 50% от стойността на договорената и неизпълнена инвестиция. За спорния период 2002, 2003 и 2004 год. се е претендирало неустойка в пълен размер поради неизпълнение от страна на ответника-купувач.
Въззивният съд е приел, че налице основание за ангажиране отговорността на ответника – доказано е пълно неизпълнение от страна на последния, а направеното увеличение на капитала на ответното дружество, не е прието за инвестиция от Софийския апелативен съд. Изложени са съображения за неоснователност на навежданите от ответника доводи за недопустимост, тъй като първоинстационният съд се е произнесъл по допустим иск и съобразно заявения предмет на спора. Прието е, че възражението на ответника за приложението на чл. 194 ЗЗД, чл. 292 и чл. 324 ТЗ, във връзка с това че АСК не е реагирала на писмата на ответника че не дължи неустойка поради увеличение на капитала, е неоснователно, тъй като според решаващия съд при една приватизационна сделка са налице специфики които съществено я отличават от договора за покупко-продажба сключен между граждани или търговци.
Досежно възражението за изтекла давност за претендираната за 2002 година неустойка е прието, че не е изтекъл срокът, защото отчетът за инвестициите е следвало да се изготви до 31.01.2003 год., изискуемостта е настъпила на 01.07.2003 год. съгласно чл. 17.2 от договора, а исковата молба е заведена в съда на 17.08.2005 год., поради което не е изтекъл давностния срок по чл. 111 б. “б” ЗЗД.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 и т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Материалноправният въпрос по който се е произнесъл въззивния съд е този за изпълнението на договорното задължение за инвестиция и следва ли да се приеме за изпълнение увеличението на капитала на дружеството, както и въпроса за погасителната давност за част от предявените вземания, но само това не е достатъчно за допускане на касационно обжалване на соченото от касатора основание чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК, а е необходимо и въпросът по който се е произнесъл въззивният съд да е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а това условие в случая не е налице, тъй като представените от касатора решения на ВС и ВКС са неотносими към спора. Колкото до въпроса за недопустимостта на въззивното решение, защото според касатора съдът е излязъл извън предмета на заявения спор, следва да се има предвид, че въпросът за заявения предмет и за произнасяне на съда съобразно спорното право е решен с отменителното решение на ВКС – първото въззивно решение постановено по гр. д. № 1692/2006 год. на Софийския апелативен съд е прието за допустимо като произнесено по допустим иск и в рамките на заявеното право, но е прието за неправилно и поради това е отменено.
Не е налице приложно поле и на чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
Развитие на правото, един от аспектите на който е точното прилагане на закона, ще е налице в случай че произнасянето по материалноправния или процесуалноправния въпрос е свързано с тълкуване на закона за отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречието му, а в случая тези предпоставки не са налице и затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 112/08.12.2008 год. по гр. д. № 500/2008 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :