Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
Гр.София, 20.04.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на осми февруари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 956 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.47 от Закона за международния търговски арбитраж във вр. с П. 3, ал.1 от ПЗР на ЗМТА.
Образувано е по иск на Д. а. “Държавен резерв и военновременни запаси”, гр. С. срещу “Е” ЕООД, гр. С., за отмяна на решение от 17.08.2009г., постановено по б.арб.д. № 1/2009г. от Б. арбитраж при “С”АД, с което ДА “Д” е осъдена да заплати на “Е” ЕООД сумите от 98399.60 лв., представляваща неправомерно задържана част от предоставена банкова гаранция за добро изпълнение, 2687.61 лв. – законна лихва за забава на плащането на цената на доставени количества пшеница, 3153.74 лв. – арбитражна такса и 4790 лв. адвокатско възнаграждение. Ищецът поддържа, че са налице основанията за отмяна по чл.47, т.2, пр.1 ЗМТА – арбитражното решение е постановено без да е сключено арбитражно споразумение, с което е нарушено правото му на защита и по чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА –решението противоречи на обществения ред на Република България. Моли, арбитражното решение да се отмени и да му се присъдят разноските по делото.
Ответникът оспорва иска и заявява становище за отхвърляне на молбата за отмяна на арбитражното решение. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след обсъди представените по делото доказателства, във връзка със въведените основания за отмяна на арбитражното решение по чл.47 ЗМТА, констатира следното:
Арбитражното решение е постановено на 17.08.2009г., а исковата молба е постъпила в съда на 12.10.2009г., поради което е спазен срокът по чл.48, ал.1 от ЗМТА.
По основанието за отмяна по чл.47, т.2, пр.1 ЗМТА – арбитражно споразумение не е било сключено.
Ищецът твърди, че в борсов договор № 475/16.10.2008г. липсва изрична арбитражна клауза, която да урежда, че компетентен да решава възникналите спорове е Б. арбитраж при “С”АД. Клаузата на чл.9.1 от договора предвиждала единствено и само възможност за отнасяне на споровете пред посочения арбитраж, която би могла да се реализира при изразена взаимна воля на страните и не изключвала компетентността на съда. Предоставеният избор на страните дали спорът да се реши от арбитража или от съда е преценен като липса на обвързващо арбитражно споразумение.
Според ответника, с така изложените съображения, ищецът не отрича компетентността на арбитража и съществуването на арбитражна клауза в подписания договор.
Видно от уговорката в чл.9.1 на заключителните разпоредби на борсов договор № 475/16.10.2008г. претенции, произтичащи или свързани с тълкуването, изпълнението и нарушението на договора, “могат да се отнасят до Б. арбитраж при “С”АД с подаване на писмена молба в три екземпляра, придружена с доказателства и с конкретизирани искания по основание и размер”.
Съставът на ВКС, ТК, І отд. намира, че между страните е постигнато арбитражно споразумение, което обуславя компетентността на Б. арбитраж при “С”АД. Арбитражният съд е посочен в договора и заявената за разглеждане претенция се обхваща от арбитражната клауза.потребеният израз “могат да отнасят” претенциите си до арбитраж представлява съгласие на страните по договора за разглеждане на евентуално възникналите спорове пред Б. арбитраж. Арбитражното споразумение е инкорпорирано в договора и не се нуждае от допълнително потвърждаване. За компетентността на арбитражния съд е необходимо включването на уговорка за арбитраж в договора или сключването на самостоятелен договор, но не и изрично изключване на възможността спорът да бъде разгледан от съдилищата в Република България. Съществуването на арбитражно споразумение обуславя липсата на основание за отмяна на постановеното решение по чл.47, т.2, пр.1 ЗМТА.
По основанието за отмяна по чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА – арбитражното решение противоречи на обществения ред.
Противоречието с обществения ред е мотивирано с нарушения на чл.121, ал.1, и ал.4 от Конституцията – възраженията и доводите на страната не били взети в предвид при постановяване на решението, което накърнявало правото й на защита и с това принципа на равенство и състезателност в гражданския процес, както и решаващият орган не бил изложил съображения по доказателствата и доводите на ищеца в настоящото производство.
Ответникът възразява, че арбитражният съд не е лишил ищеца от възможност на упражни процесуалните си права и подробно е обсъдил становището му, като въведеното основание за отмяна по същество представлявало оплакване за неправилност на решението.
ВКС, ТК, І отд. счита, че не е налице основанието по чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА.
Противоречието с обществения ред, като основание по чл.47, т.3 ЗМТА за отмяна, изисква арбитражното решение да е постановено в нарушение на свръхповелителни правни норми, въз основа на които е изграден правопорядъкът в Републиката. Такива са нарушенията, свързани със състезателното начало, равенството на страните в процеса, както и други разпоредби с универсално значение. Сочените нарушения от ищеца следва да са конкретизирани и с оглед на тях да може да се направи извод за накърняване на основополагащ правен принцип. В случай, че на страната е предоставена възможност да заяви становище пред арбитражния съд и да ангажира доказателства, както и когато фактите и доводите са обсъдени в решението, равенството и състезателността в гражданския процес и изискването за мотивиране на акта на решаващия орган са спазени. Евентуалните грешки на арбитражния съд при формиране на вътрешното му убеждение /нарушение на процесуалните правила/ или неправилно прилагане на материалните норми, не представляват основание за отмяна по чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА.
Ищецът в настоящото производство не сочи в какво точно се изразява нарушаването на правото му на защита, както и кои негови доводи не са обсъдени. В арбитражното производство ищецът е участвал активно – посочил е арбитър, представляван е от адвокат, изразил е становище по претенциите и е ангажирал доказателства. Арбитражното решение е мотивирано, като са обсъдени доказателствата и доводите на страните. По същество липсата на мотиви е изведена от оплакванията за приетите за установени факти и обстоятелства и от правните аргументи на арбитражния съд за основателност на предявените искове. Следователно не е налице несъвместимост на съдържанието на решението, както и на реда за постановяването му, с основните принципи на правораздаването, поради което и същото не противоречи на обществения ред по смисъла на чл.47, т.3 ЗМТА.
По тези съображения искът следва да се отхвърли.
С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати направените от ответника разноски по делото в размер на 3600 лв. за адвокатско възнаграждение по фактура от 22.01.2010г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д. а. “Държавен резерв и военновременни запаси”, гр. С. срещу “Е” ЕООД, гр. С., за отмяна на решение от 17.08.2009г., постановено по б.арб.д. № 1/2009г. от Б. арбитраж при “С”АД, на основание чл.47, т.2, пр.1 и чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА.
ОСЪЖДА Д. а. “Държавен резерв и военновременни запаси”, гр. С., ул.”М” №3 да заплати на “Е” ЕООД, гр. С., ул.”Х” № 42, вх. Б, ет.1, ап.14 сумата от 3600 лв. /Три хиляди и шестстотин лв./ – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.