Р Е Ш Е Н И Е
№ 65
Гр.София, 09.06.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 199 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.47 от Закона за международния търговски арбитраж.
Образувано е по иск на “П”Е. , гр. С. срещу К. “В”, гр. С., за отмяна на решение от 01.12.2008г., постановено по в.арб.д. № 16/2008г. от Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация, с което “П”Е. е осъдено да заплати на К. “В” сумата от 49540 лв. – обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на предсрочно прекратяване на договор за наем между страните от 11.02.2006г., от които сумата от 36040 лв. представлява претърпени загуби, изразяващи се в платена неустойка по договор на ищеца с ЕТ “И” от 21.12.2007г., а сумата от 13500 лв. – пропуснати ползи поради неполучени възнаграждения по същия договор, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба.
Ищецът поддържа, че са налице основанията за отмяна на арбитражното решение по чл.47, т.2 ЗМТА – решението е постановено при липса на арбитражно споразумение, по чл.47, т.3 ЗМТА – решението противоречи на обществения ред на Република България и по чл.47, т.5 ЗМТА– решението е постановено по спор, който не е предвиден в арбитражното споразумение. Моли, арбитражното решение да се отмени.
Ответникът К. “В” оспорва иска и заявява становище за оставяне на молбата за отмяна на арбитражното решение без уважение. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след обсъди представените по делото доказателства, във връзка със въведените основания за отмяна на арбитражното решение по чл.47 от ЗМТА, констатира следното:
Видно от удостоверение от 30.01.2009г., издадено от Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация, атакуваното арбитражно решение е връчено на ищеца на 16.12.2008г., исковата молба е постъпила в съда на 17.02.2009г., поради което е спазен срокът по чл.48, ал.1 от ЗМТА.
По основанието за отмяна по чл.47, т.2 ЗМТА – арбитражно споразумение не е било сключено или сключеното е недействително.
Ищецът извежда наличието на отменителното основание от твърдението си, че в арбитражната клауза липсва конкретизация на правоотношението, въз основа на което възниква или може да възникне спор между страните, арбитражната клауза се тълкува противоречиво от страните и не отразява действителната им обща воля, както и арбитражното споразумение е сключено от лица без представителна власт.
В арбитражното производство ищецът е направил възражение за липса на арбитражно споразумение, което е счетено от Арбитражния съд за неоснователно.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не е налице въведеното основание за отмяна на арбитражното решение.
Съгласно чл.21 от договора за наем от 11.06.2006г., сключен между страните, “всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него, вкл.споровете, породени или отнасящи се неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ще бъдат разрешавани от Търговския арбитражен съд на Националната юридическа фондация”.
Спорът, с който се сезиран Арбитражния съд, е за заплащане на обезщетение за вреди, настъпили вследствие на неизпълнение на задълженията на наемодателя по наемния договор, т.е. ищецът – наемател ангажира отговорността на ответника на договорно основание. На това основание е разгледано и решено делото, поради което доводите на ищеца по настоящия иск, че арбитражният съд се е произнесъл относно последиците на извъндоговорна отговорност са неоснователни.
Противоречивото тълкуване на арбитражната клауза от страните не е основание за прогласяване на недействителността й. Различните становища за обхвата на спора от арбитражното споразумение подлежат на обсъждане от арбитражния съд и съответно от ВКС в производството по чл.47 ЗМТА.
Твърдението за липса на представителна власт на лицата, подписали договора за наем, е обвързано с продължителността на срока на наемния договор и с правомощията на тези лица да извършват само действия по обикновено управление. Според ищеца сключването на договор за наем за срок от 10 години представлява действие на разпореждане, поради което договорът е недействителен, като посочените обстоятелства влияят и на действителността на арбитражната клауза.
С оглед на заявеното основание за недействителност на договора за наем, същото, дори и да е налице, не опорочава арбитражната клауза. Арбитражното споразумение се ползва със самостоятелност и би могло да е материализирано и в отделен от облигационния договор документ. В случая, евентуалното ограничение в представителната власт относно продължителността на действие на наемния договор, не въвежда забрана да се уговори отнасянето на споровете за решаване пред арбитражен съд.
По основанието за отмяна по чл.47, т.3 ЗМТА – арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България.
Ищецът поддържа, че с арбитражното решение е нарушен принципът на справедливостта, както и нормата на чл.9 ЗЗД, като съдът е присъдил определена в договор между наемателя и трето лице неустойка в прекомерно завишен размер, което е в противоречие с добрите нрави. Искането за отмяна се основава и на нарушаването на чл.38, ал.3 ЗМТА и чл.41, ал.1 ЗМТА.
Заявеното основание за отмяна не е налице.
Противоречието с обществения ред, въведено като основание по чл.47, т.3 ЗМТА за отмяна, изисква арбитражното решение да е постановено в нарушение на свръхповелителни правни норми, въз основа на които е изграден правопорядъкът в Републиката. Такива са нарушенията, свързани със състезателното начало, равенството на страните в процеса, както и други разпоредби с универсално значение.
По същество твърденията на ищеца са за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави, а нарушенията на чл.38, ал.3 ЗМТА – прилагане на условията на друг договор и по чл.41, ал.1 ЗМТА – липсата на мотиви на решението, са обвързани с преценката на доказателствата по делото. Неустойката, платена от наемателя на трето лице, е претендирана като вреда от неизпълнението на задълженията на наемодателя по договора за наем и в този смисъл е неточно твърдението на ищеца, че арбитражният съд е приложил условията на друг, а не сключения между страните договор. Липсата на мотиви е изведена от оплакванията за приетите за установени факти и обстоятелства. Следователно не е налице несъвместимост на съдържанието на решението, както и на реда за постановяването му, с основните принципи на правораздаването, поради което и същото не противоречи на обществения ред по смисъла на чл.47, т.3 ЗМТА.
По основанието за отмяна по чл.47, т.5 ЗМТА – арбитражното решение разрешава спор, който не е предвиден в арбитражното споразумение.
Искането за отмяна е свързано и с основанието по чл.47, т.2 ЗМТА, като според ищеца претендираната неустойка не произтича от договора за наем между страните, както и че наемният договор е прекратен.
Съставът на ВКС, ТК се произнесе по основанието за отмяна по чл.47, т.2 ЗМТА, а останалите въведени твърдения са изцяло неточни, поради обстоятелството, че претенцията на ищеца в арбитражното производство не се основава на договора му с трето лице. Този договор и платената по същия неустойка са ангажирани като доказателства за претенцията за заплащане на обезщетение за вреди по договора за наем, а в обхвата на арбитражното споразумение са включени и споровете, възникнали вследствие на прекратяването на договора.
По изложените съображения настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице поддържаните от ищеца основания за отмяна на арбитражното решение съгласно чл.47 от ЗМТА, поради което предявеният иск следва да се отхвърли.
С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати направените от ответника разноски по делото в размер на платеното адвокатско възнаграждение от 350 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от “П”Е. , гр. С., съдебен адрес: гр. С., ул.”К” № 96, ет.1, ап.3, адв. Г, срещу К. “В”, гр. С., бул.”Д” № 1* за отмяна на основание чл.47,т.2, чл.47,т.3 и чл.47, т.5 ЗМТА на арбитражно решение от 01.12.2008г., постановено по в.арб.д. № 16/2008г. от Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация.
ОСЪЖДА “П”Е. , гр. С., съдебен адрес: гр. С., ул.”К” № 96, ет.1, ап.3, адв. Г, да заплати на К. “В”, гр. С., бул.”Д” № 1* сумата от 350 лв. /Триста и петдесет лв./ – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: