Р Е Ш Е Н И Е
№ 605
Гр.София, 18.11.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 225 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.192, ал.2 от ГПК /отм./.
Образувано е по молба от 09.10.08г. на М. С. В. и М. Г. В., гр. С. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 498/07.07.08г. по т.д. № 225/08г. на Върховния касационен съд.
Ответниците С. Б. Д. и Р. Д. Д., гр. С. оспорват молбата, като възразяват, че не са налице условията на чл.192, ал.2 от ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като обсъди молбата, констатира следното:
Според молителите, с решение № 498/07.07.08г. ВКС е осъдил С. Д. и Р. Д. да заплатят на М. В. и М. В. сумата от 8173.30 щ.д. по запис на заповед от 01.08.2000г., която сума представлява разлика между сумата 10258.70 щ.д. и предявения размер на претенцията от 18432 щ.д., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.06.2003г., и е оставил в сила въззивното решение на Софийския апелативен съд, в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят на молителите сумата от 10258.70 щ.д., ведно със законната лихва от 19.12.2005г. Молителите поддържат, че в решението на ВКС е прието, че и двете суми произтичат от записа на заповед и законната лихва се дължи от датата на предявяване на претенцията – 18.06.2003г., но съдът е пропуснал да се произнесе за заплащането на законната лихва върху сумата от 10258.70 щ.д. от 18.06.2003г., а не както е постановено от въззивния съд – от 19.12.2005г.
В писмената защита молителите заявяват, че поради приетата основателност на иска в пълния предявен размер от 18432 щ.д., законната лихва се дължи от 18.06.2003г., но липсва произнасяне от състава на ВКС относно началната дата за начисляване на лихвата върху сумата от 10258.70 щ.д., в която част претенцията е уважена с осъдителното решение на САС, а същото не е отменено. Молят да се поправи допуснатата очевидна фактическа грешка, като ответниците се осъдят да заплатят на ищците по иска сумата от 10258.79 щ.д., ведно със законната лихва от 18.06.2003г.
С решение № 46/18.07.2007г., постановено по гр.д. № 1756/2005г. от Софийския апелативен съд е отменил първоинстанционното решение на Софийския градски съд в частта за осъждане на С. Д. и Р. Д. да заплатят солидарно на М. В. и М. В. , на основание чл.534, ал.1 от ТЗ, сумата от 18432 щ.д. по запис на заповед от 01.08.2000г. и са осъдени С. Д. и Р. Д. да заплатят на М. В. и М. В. , на основание чл.538, ал.1 във вр. с чл.537 от ТЗ сумата от 10258.70 щ.д., ведно със законната лихва от 19.12.2005г., а искът до предявения размер от 18432 щ.д. е отхвърлен.
С решение № 498/07.07.08г. ВКС е отменил въззивното решение на Софийския апелативен съд, В ЧАСТТА за сума, представляваща разликата между сумата от 10258.70 щ.д. и предявения размер на претенцията от 18432 щ.д. и е осъдил С. Д. и Р. Д. заплатят солидарно на М. В. и М. В. , на основание чл.538, ал.1 във вр. с чл.537от ТЗ, сумата от 8173.30 щ.д., представляваща разлика между сумите 10258.70 щ.д. и предявения размер на претенцията от 18432 щ.д., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.06.2003г. до окончателното й изплащане. Изрично в диспозитива на съдебния акт е записано, че в останалата част въззивното решение е влязло в сила.
Останалата част на въззивното решение касае именно претенцията за сумата от 10258.70 щ.д., тъй като по другата претенция в размер на 55399 щ.д. решението на САС е отменено и делото е върнато за ново разглеждане. Не е налице произнасяне от ВКС за оставяне в сила на въззивното решение в посочената част.
Поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.192, ал.2 от ГПК /отм./ се допуска, когато е налице несъответствие между формираната от съда воля по съществото на спора, обективирана в мотивите на съдебния акт, и изразената в диспозитива на решението.
В случая, не е налице твърдяното несъответствие. В мотивите на съдебния акт не е прието, че следва да се измени въззивното решение и в частта за законната лихва върху главницата в размер на 10258.70 щ.д.
От друга страна, въззивното решение, в частта, с която искът на М. В. и М. В. срещу С. Д. и Р. Д. е уважен в размер на 10258.70 щ.д., не е било предмет на касационно обжалване. Касационната жалба на М. В. и М. В. е срещу въззивното решение “в частта му, с която е отменено решението на първоинстанционния съд и е отхвърлен иска по чл.534, ал.1 от ТЗ за разликата между предявения иск в размер на 18432 щ.д. до присъденото в размер на 10258.70 щ.д., ведно със законната лихва върху същата сума”. В мотивите на касационната жалба е направено оплакване за неправилно определяне на дължимата мораторна лихва, която следвало да се изчисли от датата на падежа на записа на заповед – 30.12.2001г. до предявяването на иска – 18.06.2003г. На въведеното касационно основание е отговорено в мотивите на решението на ВКС – стр.5, а именно, че иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва до датата на предявяването на иска не е бил предявен. По отношение на приетата начална дата за начисляване на законната лихва от САС – 19.12.2005г., която е последваща по време датата на постъпване на исковата молба в съда – 18.06.2003г., касационна жалба не е била предявена, поради което и ВКС не се е произнасял по същата, а е отразил в диспозитива, че въззивното решение е влязло в сила в тази част. Дори и касационният съд да счита, че лихвата следва да се начисли от момент, различен от определения от въззивния съд, не разполага с правомощия да измени решението в тази част, ако не е сезиран с жалба на страната в частта за лихвата.
По тези съображения съставът на ВКС намира, че липсва очевидна фактическа грешка в постановеното решение по т.д. № 225/08г., както и че не е налице непълно решение, доколкото молителите поддържат, че касационният съд е пропуснал да се произнесе относно началната дата за плащане на законната лихва. Молбата по чл.192, ал.2 от ГПК /отм./ е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 09.10.08г. на М. С. В. и М. Г. В., гр. С. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 498/07.07.08г. по т.д. № 225/08г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.