Р Е Ш Е Н И Е
№ 51
Гр.София, 21,07,2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 528 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. С., гр. Р. срещу решение № 47/10.03.2009г., постановено по т.д. № 28/09г. от Варненския апелативен съд, в частта, с която е отменено решение № 57/17.11.2008г. по гр.д. № 379/07г. на Разградския окръжен съд по насрещния иск и В. В. С. е осъден да заплати на К. “Е” сумата от 5000 лв. – незаплатена част от цената на продаден с нотариален акт № 102/19.12.2005г. недвижим имот – жилище № 12, гр. Р., ул.”С” № 36, ет.3.
С определение № 725/09.12.2009г. по т.д. № 528/2009г. ВКС, ТК, І отд. е допуснал касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК за произнасяне по въпросите за допустимостта на свидетелските показания при твърдение от продавача, че посочената в нотариалния акт цена е платена, но в действителност не е получена от него, и за доказателствената сила на частните документи, удостоверяващи извършени плащания.
Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, евентуално неправилно, като постановено при нарушаване на процесуалния закон. Моли, същото да се обезсили, или да се отмени, а делото да се върне на Варненския апелативен съд, а ако ВКС прецени, че може да се произнесе по същество – да отхвърли иска. Претендира разноските за касационното производство.
Ответникът К. “Е”, гр. Р. оспорва касационната жалба и моли въззивното решение да се остави в сила, като му се присъдят разноските по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд., за да се произнесе, съобрази следното:
В насрещната искова молба К. “Е” твърди, че с ответника – настоящ касатор, са постигнали съгласие недвижимият имот в гр. Р., ул.”С” № 36, ет.3 да се продаде за сумата от 13000 лв., като плащането се извърши на два пъти: първо авансово сумата от 8000 лв. и второ – от 5000 лв. след нотариалното прехвърляне на имота. Плащането от 8000 лв. било извършено в брой на касиер-счетоводителя, за което бил издаден касов ордер. На 19.12.2005г. покупко-продажбата била изповядана по нотариален ред. Поради “близките и приятелски отношения” и “за да не обременяват договора с тежести и разчитайки на добросъвестността” на купувача в нотариалния акт не било посочено, че е останала да се дължи сума за продажбата. Искането е да бъде осъден ответникът да заплати остатъчната част от продажната цена в размер на 5000 лв.
Първоинстанционният Разградски окръжен съд е приел, че ищецът твърди неистинност на съдържащите се в нотариалния акт изявления относно продажната цена и нейното пращане изцяло, т.е. че е налице привидност на изявленията на страните по договора, материализирани в нотариалния акт. Твърденията са счетени за недоказани, поради липсата на писмен документ, изхождащ от ответника, от който да се установи, че вписването в нотариалния акт относно цената и плащането й е недостоверно.
За да постанови обжалваното решение въззивният Варненски апелативен съд е формирал извод, че съдържанието на нотариалния акт за заплащане на договорената цена напълно и в брой в деня на нотариалното изповядване на сделката е опровергано. Решаващият състав е приел, че купувачът е заплатил авансово сумата от 8000 лв. на 05.03.2004г., която е осчетоводена. За окончателното плащане на цената на името на ответника по иска е издадена фактура на 31.12.2005г. на стойност 5000 лв., сумата по която е платена от трето лице – свидетеля С. Р. , който е бил главен счетоводител на кооперацията. Поради обстоятелството, че купувачът не е представил доказателства за платени други суми на продавача, освен 8000 лв. на 05.03.2004г., искът за заплащане на остатъка от продажната цена е уважен в предявения размер от 5000 лв.
По поставения въпрос по реда на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
В Решение № 1414/22.07.61г. по гр.д. № 4996/61г. на ВС, ІІ г.о. и Решение № 211-ІІ/20.01.76г. по гр.д. № 11-ІІ/75г. на ВС, І г.о. е прието, че при условията на чл.134, ал.2 ГПК /отм./ може да се установява със свидетелски показания, че посочената в нотариалния акт цена на имота е привидна. Според решение № 890/06.10.08г. по гр.д. № 2746/07г. на ВКС, ІІІ г.о. разкриването на симулацията е допустимо при условията на чл.134, ал.2 ГПК. Съгласно Решение № 72/05.04.04г. по гр.д. № 2645/02г. на ВКС, ІV г.о. когато частният писмен документ удостоверява неизгодни за издателя му факти, той се ползва с материална доказателствена сила. Съдържанието му не може да се опровергава със свидетелски показания, освен при изричното съгласие на страните.
В обжалваното въззивно решение съставът на апелативния съд е възложил доказателствената тежест за установяване на плащането на цената на купувача по договора, а съдържанието на нотариалния акт е счетено за опровергано въз основа и на събраните гласни доказателства.
Становището на настоящия състав произтича от следното:
Нотариалният акт за правна сделка представлява официален документ по смисъла на чл.143, ал.1 ГПК /отм./ в частта, с която нотариусът удостоверява, че изявленията на участниците в нотариалното производство и извършените действия са осъществени пред него или лично от длъжностното лице. В тези предели нотариалният акт, съдържащ изявления на граждани, се ползва с законна доказателствена сила досежно изразената воля по клаузите на договора и изявленията за изпълнение на задължения към момента на сключване на сделката, както и относно дейността на нотариуса – напр. прочитането на акта.
Отразяването в нотариалния акт, че уговорената продажна цена е платена от купувача на продавача, е изявление на участниците в нотариалното производство, което е възприето от нотариуса, и в тази част нотариалният акт се ползва с доказателствена сила на официален свидетелстващ документ по чл.143, ал.1 ГПК /отм./.
Опровергаването на съдържанието на нотариалния акт по отношение на изявленията на страните по сделката попада под забраната на чл.133, ал.1, б.”е” ГПК /отм./ за ползване на свидетелски показания, когато страната иска да опровергае собствените си изявления в документа.
При опровергаване на съдържанието биха могли да са налице няколко хипотези:
а/ Страната твърди, че истинската, юридически валидната воля е друга, а изразеното в нотариалния акт е привидно и то няма правно действие. Следователно се въвежда твърдение за симулация, при което забраната за гласни доказателства по чл.133, ал.1, б.”е” и б.”б” ГПК /отм./ би могла да бъде преодоляна по реда на чл.134, ал.2 ГПК /отм./.
б/ Страната твърди, че документът не изразява истинската воля и иска да се разкрие действителната воля, но без да се въвежда твърдение, че документът е неистински и е съставен с цел да се създаде привиден документ, т.е. “грешка в изявлението”.
в/ Страната е признала определено обстоятелство в документа, като това невярно обстоятелство е признато съзнателно, но без да е съобщила на другата страна, че признанието е невярно.
В последните два случая забраната за свидетелски показания по чл.133, ал.1, б.”е” и б.”б” ГПК /отм./ не отпада съгласно чл.134, ал.2 ГПК /отм./.
За доказване на симулацията страната следва да разполага с “обратен документ”, съдържащ действителната воля, или разкриването на симулацията може да се осъществи и при спазване на изискванията на чл.134, ал.2 ГПК /отм./. Оспорващата изявлението си страна следва да представи писмен документ, т.нар.”начало на писмено доказателствено средство”, въз основа на който съдът да допусне събирането на гласни доказателства.
Следователно, за допускането на свидетелски показания по направено изявление за опровергаване на съдържанието на нотариален акт, съдът преценява конкретните твърдения на оспорващата страна. Ако страната цели разкриване на симулация, гласните доказателства са допустими при наличието на предпоставките по чл.134, ал.2 ГПК /отм./. Ако опровергаването на съдържанието не включва твърдения за привидност на изявлението, забраната по чл.133, ал.1, б.”б” ГПК /отм./ е непреодолима, а по чл.133, ал.1, б.”е” ГПК /отм./ – свидетелите са допустима само при изрично съгласие на страните.
Твърдението на продавача, че посочената в нотариалния акт цена е платена, но в действителност не е получена от него, подлежи на доказване с гласни доказателства, само при изявления за симулация и искане за разкриването й, и ако е представен документ, представляващ “начало на писмено доказателствено средство” съгласно чл.134, ал.2 ГПК /отм./. Липсата на твърдение за симулация има за последица недопустимост на свидетелските показания, освен при изрично съгласие на страните по чл.133, ал.2 във вр. с ал.1, б.”е” ГПК /отм./.
Въпросът за доказателствената сила на частните документи, удостоверяващи извършени плащания, е поставен по отношение на ангажираните по делото писмени документи – фискален бон, издаден от продавача по сделката, и приходен касов ордер за получени суми от трето лице.
В Решение № 1556/28.11.84г. по гр.д. № 977/84г. на ВС, ІV г.о. е прието, че частният свидетелстващ документ не се ползва с никаква доказателствена сила, ако с него издателят му удостоверява изгодни за себе си факти, а според Решение № 72/05.04.04г. по гр.д. № 2645/02г. на ВКС, ІV г.о. частният писмен документ се ползва с материална доказателствена сила, когато удостоверява неизгодни за издателя му факти.
С обжалваното решение апелативният съд е приел, че съобразно със записаното основание за плащане в приходния касов ордер, издаден от продавача, е доказано опровергаването на нотариалния акт, т.е. че сумата от продажната цена не е платена от купувача.
Фискалният бон и приходният касов ордер, независимо че съставянето им е регламентирано в специални нормативни актове, представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на процесуалния закон. Съгласно чл.144 ГПК /отм./ тези документи съставляват доказателства, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от подписалите ги лица. Съдебната практика е константна, че частният писмен документ се ползва с материална доказателствена сила, ако удостоверява неизгодни за издателя му факти.
Преценката на съда относно доказателствената сила на частния документ следва да се основе, от една страна на фактите, които страната, представила документа, цели да докаже в процеса и от друга – дали тези факти са изгодни или неизгодни за страната, подписала документа.
По тези съображения настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. и на основание чл.291, т.1 ГПК обявява за правилна практика по Решение № 1414/22.07.61г. по гр.д. № 4996/61г. на ВС, ІІ г.о., Решение № 211-ІІ/20.01.76г. по гр.д. № 11-ІІ/75г. на ВС, І г.о. и Решение № 890/06.10.08г. по гр.д. № 2746/07г. на ВКС, ІІІ г.о. досежно разкриването на симулацията и опровергаване на съдържанието на документ и по Решение № 1556/28.11.84г. по гр.д. № 977/84г. на ВС, ІV г.о. и Решение № 72/05.04.04г. по гр.д. № 2645/02г. на ВКС, ІV г.о. относно доказателствената сила на частните документи.
По същество на касационната жалба.
Неоснователно е оплакване по чл.281, т.2 ГПК за недопустимост на обжалваното решение. В определението по чл.288 ГПК съставът на ВКС изложи съображения, че предявеният иск правилно е квалифициран по чл.200 ЗЗД, както и че в предмета на делото по насрещната искова молба не е включено изрично искане за произнасяне от съда по самостоятелен иск за разкриване на симулация, респ. че установяването на симулативност на сделката и опровергаване на съдържанието на документ могат да се заявят като твърдения или чрез възражения в производството по един осъдителен иск.
Налице са касационните основания по чл.281, т.3, пр.2 ГПК – въззивното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Въззивният съд неправилно е приел за доказано опровергаването на съдържанието на нотариалния акт в частта за плащане на цената, като е основал решението си на събрани в нарушение на разпоредбата на чл.133, ал.1, б.”е” ГПК /отм./ свидетелски показания, без да е дадено изрично съгласие на страните и без забраната да е преодоляна по реда на чл.134, ал.2 ГПК /отм./. Зачетена е материална доказателствена сила на частни документи, съдържащи изгодни за издателя им изявления и записванията в счетоводните книги се преценени, като са игнорирани заключенията на вещите лица относно тяхната нередовност – нарушения по чл.144 ГПК /отм./ и чл.146 ГПК /отм./.
Постановеното въззивно решение е неправилно и следва да се отмени, но не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което ВКС следва да се произнесе по иска по същество.
С нотариален акт № 1* том VІ, рег. № 1* д. № 912/19.12.2005г. К. “Е” е продала на В. В. С. жилище № 12 в гр. Р., ул.”С” № 36, ет.3 с площ от 54.43 кв.м. за сумата от 13000 лв. В нотариалния акт е посочено, че тази сума “купувачът е изплатил напълно и в брой на продавача днес при подписване на настоящия договор за покупко-продажба”.
Обстоятелствата, изложени в исковата молба на продавача, че поради “близките и приятелски отношения” и “за да не обременяват договора с тежести и разчитайки на добросъвестността” на купувача в нотариалния акт не било посочено, че е останала да се дължи сума за продажбата в размер на 5000 лв., следва да се квалифицират като твърдения за симулация. Следователно, опровергаването на съдържанието на нотариалния акт, не може да се осъществени чрез свидетелски показания съгласно чл.133, ал.1, б.”е” ГПК /отм./. Забраната на гласни доказателства не е преодоляна и по реда на чл.134, ал.2 ГПК /отм./ не е представено начало на писмено доказателствено средство, въз основа на което съдът да допусне събирането на показания на свидетели. Гласните доказателства, изслушани в първоинстанционното производство, не следва да се обсъждат от съда. Тежестта на доказване на опровергаването на записаното в нотариалния акт изявление на страните за заплащане на напълно на продажната цена, пада върху продавача.
Представени са фактура № 5975/31.12.05г. за сумата от 5000 лв. и основание за плащане “по договор от 01.04.2005г. окончателно плащане” и фискален бон към същата, както и приходен касов ордер № 1/31.12.2005г. за сумата от 5000 лв., приета от С. Р. с основание “заем, даден от с. Р. за покриване сумата по ф № 5975/311205”. Кооперацията е издала и други две фактури № 5677/30.07.05г. за сумата 4800 лв. и № 5949/20.12.2005г. за 3200 лв., в които са вписани основания за плащане “договор от 01.04.05г.”. Безспорното плащане от 8000 лв. с приходен касов ордер от 05.03.2004г. за “покупка на жилище на ул.”С” 36, ап.12” е осчетоводено като плащане по двете фактури от 4800 лв. и от 3200 лв. Фактурата от 31.12.2005г. е осчетоводена като задължение на купувача по нотариалния акт, но не е отразено изплащането й. Приходният касов ордер от 31.12.2005г. е осчетоводен като “вътрешен документ” за получен заем от С. Р. за покриване на сумата по фактура № 5975/31.12.2005г. Вещите лица са констатирали нарушения при осчетоводяването на сумите и счетоводното отразяване на платените суми, подробно описани в заключенията.
При така ангажираните писмени доказателства по делото, изводите които се налагат са следните: На кооперацията – продавач е извършено плащане на сумата от 5000 лв. Издаденият фискален бон е за плащане по фактура на основание “окончателно плащане по договор”. В случая, е посочен договор от 01.04.2005г., който не е представен по делото, но по същия начин са оформени плащанията и на сумите от 4800 лв. и 3200 лв., поради което следва да се приеме, че основанията съвпадат. Не се спори, че е налице плащането в размер на 8000 лв., представляващо продажна цена на жилището по нотариален акт от 19.12.2005г., поради което и фактурата от 31.12.2005г., подписана от представител на продавача, следва да се счете за документ, материализиращ изявлението на продавача, че му се дължи плащане по сделката. Фискалният бон към фактурата не е подписан документ и поради това не съдържа изявления по смисъла на чл.144 ГПК /отм./, но същият е издаден по подписаната фактура, поради което е налице индиция, че продавачът е приел плащането на сумата от 5000 лв. От друга страна, основанието, посочено в приходния касов ордер от 31.12.2005г. включва две изявления: за получено плащане от кооперацията по фактура № 5975/31.12.2005г. и за отпуснат заем от С. Р. С оглед на поддържаното становище в процеса от продавача изявлението за основанието за получаване на сумата – даване на заем, с който да се покрие сумата по фактурата, следва да се квалифицира като изгодно за издателя на документа, поради което не може да се противопостави на насрещната страна. Проверката на истинността на изявлението следва да се извърши според записванията в счетоводните книги, които, в случая, в определена степен възпроизвеждат становището на продавача. Счетоводните книги не са редовно водени, поради което на основание чл.146 ГПК /отм./ същите не могат да служат като доказателство на ищеца по иска.
По тези съображения опровергаването на съдържанието на нотариалния акт чрез разкриване на симулативност на изявлението, че продажната цена е платена изцяло в брой при подписването на договора, не е доказано. Нотариалният акт се ползва с материална доказателствена сила за направеното изявление, която следва да бъде зачетена от съда. Купувачът по договора за покупко – продажба е изпълнил задължението си плащане изцяло на уговорената продажна цена, поради което искът за осъждането му да заплати остатък в размер на 5000 лв. е неоснователен.
Въззивното решение следва да се отмени на основание чл.293, ал.1 ГПК и да се постанови ново решение, с което искът да се отхвърли.
Касаторът претендира разноските за производството пред ВКС, като не е представил списък по чл.80 ГПК. Съдът определя разноските в размер на 2000 лв. – 200 лв.д.т. и 1800 лв. адв. възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 47/10.03.2009г., постановено по т.д. № 28/09г. от Варненския апелативен съд, в частта, с която е отменено решение № 57/17.11.2008г. по гр.д. № 379/07г. на Разградския окръжен съд по насрещния иск и В. В. С. е осъден да заплати на К. “Е” сумата от 5000 лв. – незаплатена част от цената на продаден с нотариален акт № 102/19.12.2005г. недвижим имот – жилище № 12, гр. Р., ул.”С” № 36, ет.3, като ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.200 ЗЗД, предявен от К. “Е”, гр. Р., ул.”Б” № 15 срещу В. В. С., ЕГН: **********, гр. Р., ул.”С” № 1 за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща незаплатена част от цената на продаден с нотариален акт № 102/19.12.2005г. недвижим имот – жилище № 12, гр. Р., ул.”С” № 36, ет.3.
В останалата част въззивното решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА К. “Е”, гр. Р., ул.”Б” № 15, да заплати на В. В. С., ЕГН: **********, гр. Р., ул.”С” № 1, сумата от 2000 лв./Две хиляди лв./ – разноски за производството пред ВКС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.