О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
Гр.София, 10.02.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 693 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “З”АД, гр. С. срещу решение № 115/10.07.2008г., постановено по гр.д. № 347/2008г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 10.12.2007г. по гр.д. № 477/07г. на Софийския градски съд. С това решение касаторът е осъден да заплати на П. Р. Д. сумата от 17000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди , вследствие на ПТП, настъпило на 31.01.2006г.
Касаторът атакува решението относно размера на определеното обезщетение за сумата над 10000 лв., като поддържа, че същото е неправилно поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. Допускането на касационното обжалване е обосновано с произнасянето от въззивния съд по съществен материалноправен въпрос относно размера на обезщетенията за неимуществени вреди, решаването на който е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът П. Д. , гр. С. оспорва основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
За да постанови въззивното решение Софийският апелативен съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” за причинените от застрахования неимуществени вреди на трето лице, на основание чл.407, ал.1 /отм./ от ТЗ. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд се е позовал на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, като е отчел вида, степента и характера на уврежданията, силата, интензивността и периода на болките и страданията, младата възраст на пострадалия и липсата на остатъчни белези и невъзратими увреждания. Според касатора същественият материалноправен въпрос по делото е относно определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по застраховка “Гражданска отговорност”. Допускането на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК касаторът основава на точното прилагане на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, по критериите на която присъденото обезщетение е завишено.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че въпросът за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е съществен за изхода от спора по иска с правно основание чл.407, ал.1 /отм./ от ТЗ, но не е налице втората предпоставка за допускане на касационното обжалване – значение за точното прилагане на закона.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК изисква същественият материалноправен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, в случаите, когато е налице необходимост от произнасяне от ВКС при липса на практика по разглеждания съществен правен въпрос и това би допринесло за развитието на правната наука, или съставлява нов принос в прилагането на закона, в тълкуването му, най-вече при непълнота или неяснота в правната уредба. Точното прилагане на закона задължително следва да е обвързано и с значението на поставения въпрос за развитие на правото.
Обезщетението на пострадало от настъпило застрахователно събитие лице по прекия иск срещу застрахователя се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като практиката се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280, ал.1 от ГПК, решаването на който е от значение за развитието на правото. При репариране на неимуществените вреди и прилагайки критерия за справедливост съдилищата отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което размерът на обезщетенията не подлежи на уеднаквяване само на база на вида на настъпилите увреждания.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 115/10.07.2008г., постановено по гр.д. № 347/2008г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.