О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
Гр.София, 10.02.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 727 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. “Р”, гр. С. срещу решение от 10.04.2008г., постановено по гр.д. № 3114/2007г. от Софийския градски съд, с което е оставено в сила решението по гр.д. № 12678/2006г. на Софийския районен съд. С това решение са отхвърлени предявените от С. “Р” против “Т” А. искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД за сумата от 470 лв. – дължим данък добавена стойност по договор за изработка и за сумата от 1000 лв. – стойност на два хидромотора, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 101.66 лв. до предявения размер от 202.80 лв. В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 от ГПК.
Ответникът “Т”А. , гр. С. оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови решението в обжалваната част Софийският градски съд е приел, че по сключения между страните договор за изработка – ремонт на кран, собственост на ответника, ищецът /настоящ касатор/ и изпълнител на работата е вложил два хидромотора, поради което възложителят дължи заплащането на цената им. Поради недоказаност на стойността им искът е отхвърлен. Според решаващия състав уговорката между страните не включва начисляване на ДДС върху размера на дължимото възнаграждение, поради което претенцията за сумата от 470 лв. е неоснователна.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване съгласно нормата на чл.280, ал.1 от ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът въвежда като съществен въпрос неизпълнението на задължението на съда служебно да назначи експертиза за стойността на двата хидромотора, което квалифицира като противоречие с практиката на ВКС съгласно ТР № 1/04.01.2001г. по т.д. №1/2000г. на ОСГК. Същият довод обвързва и с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В т.10 на ТР № 1/04.10.2001г. по т.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС е прието, че допускането на експертиза може да стане не само по почин на страната, но и служебно от съда. Разрешението е дадено по тълкуването и прилагането на нормите на чл.130 и чл.157 от ГПК /отм./, но преценката е предоставена на съдебния състав, разглеждащ делото, а не е вменено задължение за въззивния съд, неизпълнението на което във всички случаи да обуславя извод за постановяване на акта в противоречие с практиката на ВКС. Тежестта на доказване на посоченото в жалбата обстоятелство пада върху ищеца по иска съгласно мотивите на първоинстанциония съдебен акт, а искането за назначаване на експертиза, заявено в с.з. на 12.03.2008г. от настоящия касатор, е оттеглено. Процесуалните действия по попълване на делото с доказателствен материал са предприети от страната в изпълнение на указания на съда и с оглед на оплакването на въззивника срещу неправилността на решението на районния съд. Според цитираното тълкувателно решение въззивният съд упражнява правомощието си за служебно назначаване на експертиза при съобразяване и с диспозитивното начало в процеса.
Поставеният въпрос не би могъл да се квалифицира като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради обстоятелството, че решението на СГС е поставено при действието на ГПК от 1952г. – отменен. Произнасянето на ВКС не би допринесло за развитието на правната наука и за правоприлагането, предвид и на цитираното от касатора ТР № 1/04.01.2001г.
По отношение на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК и за останалата обжалвана част от въззивното решение касаторът не е изложил конкретни съображения, относими към допускането на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 10.04.2008г., постановено по гр.д. № 3114/2007г. от Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.