О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
Гр.София, 25.02.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 98 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Т”ЕАД, гр. П. срещу определение № 258/08.10.2008г., постановено по ч.гр.д. № 523/2008г. от Великотърновския апелативен съд, с което е отменено определение № 317/10.07.2008г. по ч.гр.д. № 710/2008г. на Великотърновския окръжен съд и е допуснато обезпечение на бъдещия иск на “Топлоснабдителна а. – енергиен сервиз “Н” ООД, гр. В. срещу “Т”ЕАД за сумата от 68597.72 лв. чрез запор на банкови сметки и е определен едномесечен срок за предявяване на бъдещия иск.
Частният жалбоподател поддържа, че са налице нарушения на материалния и на процесуалния закон, а допускането на касационното обжалване основава на неправилно приложение на материалния закон и ограничително тълкуване на правната норма с оглед на развитието на правото.
Ответникът “Топлоснабдителна а. – енергиен сервиз “Н” ООД оспорва допускането до разглеждане на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 от ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск е подкрепена с убедителни писмени доказателства, от които може да се направи извод за вероятна основателност на иска и е налице обезпечителна нужда за молителя.
Атакуваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 от ГПК.
Частният жалбоподател не е поставил конкретен съществен материалноправен или процесуален въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Твърди, че исковата молба на молителя е подадена 4 месеца след издаване на обезпечителната заповед, което представлявало нарушение на нормата на чл.390, ал.2 от ГПК и отменително основание по смисъла на закона.
Основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК предполагат прилагане и тълкуване на конкретна законова разпоредба в противоречие с практиката на ВКС, поставеният съществен въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Неправилността на въззивния акт по смисъла на чл.281, т.3 от ГПК не би могла да се релевира като основание за допускане на касационното обжалване. В случая, не са въведени доводи, които биха могли да се подведат под основанията за допускане на касационното обжалване. Включително и оплакванията за неправилност на въззивното определение са извън предмета на делото – произнасяне по допустимостта и основателността на молба за обезпечаване на бъдещ иск.
По тези съображения настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 258/08.10.2008г., постановено по ч.гр.д. № 523/2008г. от Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.