Определение №379 от по търг. дело №262/262 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                                                       № 379
Гр.София, 18.06.2009 г.
     
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и девета година, в състав:
 
                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
                                                           ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                          
                                                                                                                Тотка Калчева
 
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 262 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Д. П. и Д. Х. П., гр. Г. срещу решение № 575/26.11.2008г., постановено по гр.д. № 948/2008г. от Великотърновския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 137/07.07.2008г. по гр.д. № 1801/2007г. на Г. районен съд за отхвърляне на иска по чл.87, ал.3 вр.ал.1 ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на договор от 15.11.2007г. за покупко – продажба на недвижим имот, сключен между Е, като продавачи и “К” Е. , като купувач, и за връщане на даденото по сделката.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на произнасянето от съда по съществени правни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът “К”Е. , гр. С. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по договор за покупка – продажба ищците – касатори в настоящото производство, са прехвърлили на ответника правото на собственост върху недвижим имот срещу цена от 170000 евро, която сума продавачите ще получат след отпускането на кредит на купувача от посочената в нотариалния акт банка. По договора между банката и ответника част от сумата по кредита се усвоява чрез превод по сметка на продавачите по продажбената сделка. В изпълнение на тези уговорки от сметката на кредитополучателя е извършен превод на сума в размер на 515778.96 лв. на ЕТ “Р” за погасяване на кредит на търговеца към банка, обезпечен с ипотека върху имота, предмет на договора между страните по спора. Решаващият състав е изложил правни съображения, че купувачът по договора за продажба е изправна страна, тъй като е платил цената и не са налице основания за развалянето му поради неизпълнение. Приложена е разпоредбата на чл.75, ал.1 ЗЗД с оглед на направеното плащане на кредитор на продавача за погасяване на задължение на едноличния търговец, от което са се възползвали и двамата съпрузи – продавачи.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Според касаторите съществените въпроси са: Обособено ли е предприятието на едноличния търговец от останалото негово имущество, за поетите от съпруга – едноличен търговец задължения във връзка с търговската му дейност? О. ли солидарно и другият съпруг за тези задължения и съответно плащането на търговеца има ли погасително действие и за паричното задължение поето спрямо съпруга – нетърговец? К. сочат едновременно основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
В ТР № 2/27.12.2001г. на ОСГК на ВКС е отговорено на двата поставени въпроса за обособяването на търговското предприятие на едноличния търговец – т.1 и за липсата на солидарна отговорност на съпруга – нетърговец – т.1.б., като в мотивите е прието и, че търговецът отговоря за поетите задължения и с ? от имуществото, представляващо съпружеска имуществена общност, което не е включено в търговското му предприятие.
В случая, първият поставен въпрос е неотносим към правния спор, доколкото по делото е установено единствено съществуването на задължение на едноличния търговец към трето лице, а не се коментира неговото имущество и съответно въззивният съд не изразил становище за наличието на солидарна отговорност на съпруга – нетърговец спрямо кредиторите на съпруга – търговец. По тези съображения въведените от касаторите въпроси нямат характер на съществени материалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС.
По въпроса за погасителното действие на извършеното плащане на търговеца и по отношение на нетърговеца в ТР №2/2001г. не е дадено разрешение. Съставът на ВКС намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради обстоятелството, че приложимата материалноправна норма – чл.75, ал.1 ЗЗД, предоставя възможност за преценка на съда по същество с оглед на фактите по делото за наличието на предпоставките за потвърждаване или за възползване на кредитора от направеното изпълнение. Точното прилагане на закона, обвързано и със значението на поставения въпрос за развитието на правото, изисква въпросът да надхвърля рамките на конкретния спор и да предоставя възможност за принципно решение по сходни казуси, свързани с тълкуването на правната норма.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 575/26.11.2008г., постановено по гр.д. № 948/2008г. от Великотърновския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
2.
 

Scroll to Top