О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
Гр.София, 19.02.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 741 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. агенция за п. , гр. С. срещу решение № 4/29.04.2008г., постановено по т.д. № 2233/2007г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 28.08.2007г. по т.д. № 2150/2005г. на Софийския градски съд. С това решение са отхвърлени предявените от Н. агенция по п. против “С”Е. , “А” Е. /л./ и “Финансово индустриален к. АКБ –Форест” ХАД искове с правно основание чл.180, ал.1, т.3 от ДПК /отм./ за обявяване на относително недействителна по отношение на Държавата на сключената сделка с недвижим имот във формата на нотариален акт № 1* том І-А, рег. № 2* д. № 135 от 17.11.2004г. и на договор за покупко – продажба по нотариален акт № 1* том І-А, рег. № 2* д. № 152 от 14.12.2004г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на нормата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответниците “С”Е. , гр. В., “А” Е. /л./,гр. София и “Финансово индустриален к. АКБ –Форест” ХАД, гр. С. не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че искът за обявяване на относителна недействителност, предявен от Държавата, представлявана от НАП, срещу “С”Е. и “А” Е. /л./ е неоснователен, тъй като нормата на чл.180, ал.1, т.1 и т.3 от ДПК /отм./ регламентира недействителност на търговски и граждански сделки. Разпоредбата не би следвало да се тълкува разширително и да намира приложение и за преобразуването на търговски дружества и то доколкото се приеме, че нотариалният акт № 1* който не е представен по делото, установява право на собственост в резултат на твърдяното “отделяне” по чл.263л от ТЗ.
Вторият иск срещу “А” Е. /л./ и “Финансово индустриален к. АКБ – Ф. ” ХАД за обявяване на относителната недействителност на разпоредителната сделка по нотариален акт № 170/04г. е отхвърлен поради липсата на пасивна материалноправна легитимация за длъжник по установено публично задължение. Решаващият състав е изложил съображения, че качеството на евентуален длъжник на “А” Е. /л./, по силата на правоприемство вследствие на преобразуване на дружеството “С” ЕООД“, не е доказано по делото. Апелативният съд е приел за ирелевантно обстоятелството дали дружествата – ответници са “свързани лица”, предвид последващата спрямо сделката регламентация на това понятие в нормата на чл.216, ал.1, т.6 вр. Пар.1, т.3 от ДР на ДОПК, в която е придадена относимост на качеството на лицата, извършили атакуваните разпоредителни сделки.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по следните съображения:
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващата изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правната аргументация на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
Касаторът въвежда основанието по чл.280, ал.3 от ГПК, без да сочи конкретен материалноправен или процесуален въпрос, който да е съществен за изхода от спора и решаването на който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърди, че съдът не е обсъдил всички представени и относими доказателства за свързаност на лицата, за това, че вторият ответник е възникнал като правен субект след преобразуването на първия, който имал качеството на длъжник по отношение на държавата за установени и изискуеми публични задължения, чрез отделяне и по този начин възниквала солидарна отговорност. Поддържа, че съществуването на специалния иск по чл.180 от ДПК /отм./ изключва приложението на нормата на чл.135 от ЗЗД, както е посочил САС.
Съобразно въведеното основание за допускане на касационното обжалване съставът на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че оплакванията на касатора са относими към основанието по чл.281, т.3, пр.2 от ГПК за отмяна на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посочените нарушенията биха обосновали приложното поле на чл.280, ал.1 от ГПК, но само ако са обвързани с твърдение за конкретно противоречие със задължителна за съдилищата практика на ВКС – напр. необсъждане на събрани по делото доказателства за релевантни за спора факти и обстоятелства, нарушаване на правилата за разпределение на доказателствената тежест, произнасяне по въпроси, за изясняването на които са необходими специални знания с каквито съдът не разполага и др. Във всички тези хипотези касаторът е задължен да посочи същественото значение на поставения процесуален въпрос за изхода от делото и проявлението на нарушението на императивна правна норма в мотивите на обжалвания съдебен акт. Произнасянето от ВКС по тези въпроси по приложението на ГПК от 1952г. със задължителна за съдилищата практика /ППВС и ТР/ изключва основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В случая липсва точно и в достатъчна степен конкретизирано твърдение кои доказателства не са обсъдени от въззивния съд. По изложените от касатора доводи по прилагането на нормата на чл.180 от ДПК /отм./ – за свързаността на лицата, за формата на преобразуване и за евентуалната отговорност на ответника “А” Е. /л./ въззивният съд е аргументирал единствено хипотетично становище. По делото не са били ангажирани доказателства за преобразуване на търговските дружества, включително и съдът не се е запознал с документа, който материализира първата от атакуваните сделки – обстоятелство, което не се оспорва и изрично се признава в касационната жалба. В този смисъл, касаторът се позовава на необсъждане на непредставени доказателства за твърдяни от него факти и обстоятелства. Непълнотата на доказателствата не е регламентирано от закона основание както за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, така за отмяна на въззивното решение съгласно чл.281 от ГПК.
По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4/29.04.2008г., постановено по т.д. № 2233/2007г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.