О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
Гр.София, 21.05.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1135 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. К., гр. С. срещу решение № 244/05.10.2009г., постановено по гр.д. № 534/09г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 13/12.03.2009г. по гр.д. № 1015/2008г. на С. окръжен съд в частта за признаване за установено по отношение на касатора, че дължи на Д. М. М. сумата от 195000 лв. по запис на заповед от 15.12.2006г. и частично е отменено същото решение, като касаторът е осъден да заплати на Д. М. сумата от 9633.92 лв., представляваща законната лихва върху 195000 лв. за периода от 02.04.2008г. до 30.07.2008г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът Д. М. М., гр. С. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение по иск, предявен на основание чл.422, ал.1 ГПК, въззивният съд е приел, че ответникът – настоящ касатор дължи на ищеца по запис на заповед сумата от 195000 лв., за която е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. Записът на заповед е счетен за редовен от външна страна, представлява абстрактна правна сделка и основанието за издаването му не е елемент от фактическия състав. Решаващият състав принципно е допуснал възможността записът на заповед да е издаден за обезпечаване на каузални правоотношения между страните, но ответникът не е навел в твърдения в този смисъл, поради което е признато за установено съществуването на вземането.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос е: Доколко, с оглед на абстрактния характер на записа на заповед, има значение за действителността му липсата или наличието на каузални отношения между страните? П. въпрос е свързан с изследването и обсъждането на всички наведени доводи за недължимост на сумата по записа на заповед, вкл. тези за липса на основание, извън редовността на ценната книга?
Н. състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
В случая, поставените въпроси са от значение за крайните изводи на въззивния съд. Не е налице втората група предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК – решението да е постановено в противоречие с практиката на ВКС или при липса на задължителна за съдилищата практика, което да налага тълкуване на закона с оглед на точното му прилагане и развитие на правото.
По въпросите за връзката между издаден запис на заповед и съществуващо каузално отношение между страните, както и за разпределението на доказателствената тежест по искове за установяване на несъществуването на вземането по запис на заповед е налице практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК. Това са: Решение № 103/24.06.2009г. по т.д. № 7171/2008г. на ІІ т.о., Решение № 121/01.07.2009г. по т.д. № 55/2009г. на ІІ т.о., Решение № 78/17.07.2009г. по т.д. № 29/2009г. на І т.о., Решение № 141/08.03.2010г. по т.д. № 798/2008г. на ІІ т.о., Решение № 41/22.04.2010г. по т.д. № 575/2009г. на ІІ т.о. В решенията е прието, че кредиторът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Практиката на ВКС допуска установяването на връзката между издадения менителничен ефект и каузалните отношения между страните, както и разглеждането на възражения, основани на каузалните отношения, с оглед на оспорване на дължимостта на вземането по издаден запис на заповед. При редовен запис на заповед каузата съществува, но стои извън съдържанието на документа, като кредиторът не носи доказателствената тежест за основанието на вземането си.
Следователно по поставените от касатора въпроси е налице практика на ВКС и обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с тази практика, съгласно т.2 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 244/05.10.2009г., постановено по гр.д. № 534/09г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.