О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
Гр.София, 29.10.2008 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 251 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 във вр.с ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Т”Е. , гр. С. срещу определение № 374/29.05.2008г., постановено по ч.гр.д. № 968/2008г. от Софийския апелативен съд, с което оставена без разглеждане, като процесуално недопустима – просрочена, частна жалба вх. № 479/25.02.2008г. на “Т”Е. срещу решение № 333/14.08.2007г. по гр.д. № 877/2007г. на Софийския окръжен съд, в частта, имаща характер на определение, за оставяне без разглеждане на жалбата на “Т”Е. срещу постановление от 22.05.2007г. на частен съдебен изпълнител по изп.д. № 2* за изнасяне на недвижим имот на нова публична продан и срещу протокол от 29.05.2007г., с който е прието, че проданта е редовна разгласена.
Частният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на въззивното определение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, като поддържа, че е посочил адрес за кореспонденция, на който е следвало да се изпращат съобщенията по делото. Моли, определението да се отмени и делото да се върне на друг състав на Софийския апелативен съд. Претендира разноски.
Ответникът – “Българска б. за развитие”, гр. С. наименование “Н”/ оспорва основателността на жалбата и допустимостта на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване пред ВКС по реда на чл.274, ал.2 във вр. ал.1, т.1 от ГПК, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството по гр.д. № 877/2007г. по описа на Софийския окръжен съд е образувано по 4 жалби на “Т”Е. срещу действия на частен съдебен изпълнител по изп.д. № 2*: Жалба вх. № 00356/09.07.2007г. – относно насрочване и разгласяване на нова публична продан на недвижим имот, вх. № 00370/17.07.2007г. – срещу постановлението за възлагане на недвижимия имот, вх. № 00373/18.07.2007г. – за оспорване на начисления ДДС и вх. № 00355/09.07.2007г. – срещу непредставяне на копия от документи. В три от жалбите / с изключение на жалба вх. № 00356/09.07.2007г./ жалбоподателят е посочил адрес на управление на дружеството в гр. С., ул.”Х” № 3 и адрес за кореспонденция: гр. С., ул.”Г” № 4* адв.кантора Г. Г.
С решение № 333/14.08.2007г. Софийският окръжен съд се е произнесъл по жалба вх. № 00356/09.07.2007г., а с допълнително решение по реда на чл.193 от ГПК /отм./ от 23.08.2008г. – по останалите три жалби.
Съобщението до жалбоподателя за изготвяне на съдебното решение от 14.08.2007г. е изпратено на управителя на “Т” Е. на адреса в гр. С., ул.”Х” № 3 и същото е върнато с отметка, че фирмата е напуснала адреса и нов адрес не е известен. На 20.08.08г. Софийският окръжен съд е приел, че призовката е редовно оформена и е приложил нормата на чл.51, ал.4 от ГПК /отм./.
Частната жалба вх. № 479 срещу решение № 333/14.08.2007г. е постъпила в съда на 25.02.2008г.
За да постанови обжалваното определение Софийският апелативен съд е приел, че жалбоподателят е уведомен за обжалвания съдебен акт на 20.08.2007г. чрез законосъобразно връчено съобщение по реда на чл.51, ал.4 от ГПК /отм./ на посочения адрес на управление на дружеството – гр. С., ул.”Х” № 3. Д. , че съобщението е следвало да се изпраща на адреса за кореспонденция е счетен за неоснователен. Според състава на апелативния съд процесуалният закон не предвижда посочването на адрес за кореспонденция, а на съдебен адрес, какъвто по делото не бил съобщен.
Определението е неправилно.
Определението на въззивния съд, с което се оставят без разглеждане частни жалби срещу актове на първоинстанционния съд е от категорията на определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК и подлежи на задължителен контрол пред ВКС, без преценка на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Процесуалният закон – чл.42 от ГПК /отм./ предоставя възможност на страните по гражданските дела да посочат лице в седалището на съда /съдебен адрес/, на което да се връчват призовките и съобщенията. Предназначението на съдебния адрес е да се охранят процесуалните права на страните, в случаите, когато връчването на съобщенията по общите правила /чл.41-52 от ГПК /отм./ би било затруднено или неудобно. Разпоредбата на чл.42 от ГПК /отм./ предоставя избор на страните относно начина на получаване на призовките и другите книжа, за упражняването на който единственото изискване е, съдебният адрес да бъде съобщен на съда. Посочването на съдебен адрес вменява задължение за съда да уведомява страните чрез определеното от тях лице – адресат, както и когато това лице не е пълномощник по делото и независимо от изискванията към търговеца за поддържане на офис/канцелария на регистрирания адрес на управление.
В случая, частният жалбоподател е посочил съдебен адрес – лице, чрез което да се осъществява връчването – адвокатска кантора Г. Г. и адрес в седалището на съда. Изписването на тези данни в жалбата като адрес за кореспонденция не променя правната характеристика на заявеното от страната искане за упражняване на избор относно начина и лицето за връзка със съда.потребеното в жалбата понятие “адрес за кореспонденция” съвпада със законовия термин “съдебен адрес”, тъй като съдържа всички изискуеми от нормата на чл.42 от ГПК /отм./ реквизити: лицето, на което да се връчват съобщенията и адрес в седалището на съда, както и изразява искане връзката /кореспонденцията/ със съда да се осъществява чрез посочено лице. Законодателната идея за същността на съдебния адрес, като лице и място за връчване на съобщенията, различни от адреса на управление на търговеца, е намерила израз и в чл.39 от ГПК в сила от 01.03.2008г., според който страната би могла да посочи “съдебен адресат”, т.е. акцентът е върху лицето, което получава съобщенията, а в търговската си кореспонденция търговецът би могъл, освен задължителния адрес на управление, да посочи и “адрес за съобщения” – чл.13, ал.1 от ТЗ.
По тези съображения съставът на Първо отделение на Търговска колегия на ВКС намира, че частният жалбоподател е съобщил на съда, разглеждащ жалбите му срещу действия на съдия-изпълнителя, съдебен адрес по смисъла на чл.42 от ГПК /отм./, поради което съобщенията по делото, вкл. за изготвеното съдебно решение, е следвало да бъдат изпратени на този адрес. Без значение е обстоятелството, че съдебният адрес е отразен само в три от жалбите, но не и в тази, определението по която е предмет на въззивното обжалване. За разглеждането на всички подадени жалби окръжният съд е образувал общо производство, а съдебният адрес би могъл да бъде съобщен не само в жалбата, а и с допълнителна молба. Следователно частният жалбоподател “Т”Е. не е редовно уведомен за постановеното решение № 333/14.08.2007г., по отношение на него срокът за обжалване не е започвал да тече и частната жалба вх. № 479/25.02.2008г. не просрочена, както неправилно е приел Софийският апелативен съд.
Въззивното определение следва да се отмени и делото да се върне на Софийския апелативен съд за произнасяне по подадената частна жалба на “Т”ЕООД.
На основание чл.81 от ГПК частният жалбоподател е поискал присъждане на разноски, без да представил списък по чл.80 от ГПК, поради което съдът определя размера на дължите разноски на сумата от 15 лв. – пл.д.т.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 374/29.05.2008г., постановено по ч.гр.д. № 968/2008г. от Софийския апелативен съд, с което оставена без разглеждане, като процесуално недопустима – просрочена, частна жалба вх. № 479/25.02.2008г. на “Т”Е. срещу решение № 333/14.08.2007г. по гр.д. № 877/2007г. на Софийския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за произнасяне по частна жалба вх. № 479/25.02.2008г. на “Т”Е. срещу решение № 333/14.08.2007г. по гр.д. № 877/2007г. на Софийския окръжен съд, в частта, имаща характер на определение, за оставяне без разглеждане на жалбата на “Т”Е. срещу постановление от 22.05.2007г. на частен съдебен изпълнител по изп.д. № 2* за изнасяне на недвижим имот на нова публична продан и срещу протокол от 29.05.2007г., с който е прието, че проданта е редовна разгласена.
ОСЪЖДА “Българска б. за развитие”, гр. С. наименование “Н”/, гр. С., ул.”Д” №1 да заплати на “Т”Е. , гр. С., ул.”Х” № 3 сумата от 15 лв./Петнадесет лв./ – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.