О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
Гр.София, 17.07.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 378 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК във вр. с чл.121 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Х. Г., гр. С. срещу определение № 470/27.04.2009г., постановено по ч.гр.д. № 2328/2009г. от Софийския градски съд в частта, с която гр.д. № 33553/08г. по описа на Софийския районен съд и е изпратено по компетентност на Софийския градски съд.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли делото да се изпрати на Софийския районен съд, който е компетентен да се произнесе по спора, заявен с установителен иск.
Ответникът оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че подадената частна жалба е допустима – определението на СГС подлежи на контрол по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпроса за подсъдността на предявения иск, а обжалваемостта на този акт е предвидена в нормата на чл.121 ГПК.
Производството по делото е образувано по иск за признаване за установено наличието на правоотношение между страните по договор за управление от 18.01.2008г., а ако се установи, че такова правоотношение не съществува, съдът да се произнесе докога е съществувало.
С разпореждане от 16.01.2009г. Софийският районен съд е върнал като недопустима исковата молба на частния жалбоподател против “Е” ЕАД по иска, предявен на основание чл.124 ГПК, като е приел, че същият е недопустим.
Софийският градски съд е обезсилил разпореждането, като е приел, че компетентен да се произнесе по допустимостта е съдът, на който искът е подсъден по правилата на родовата подсъдност. Изложил е съображения, че искът е оценяем и с оглед на цената, същият е подсъден като първа инстанция на окръжен съд, поради което е изпратил делото на СГС.
Определението е правилно.
Съгласно чл.130 ГПК съдът извършва проверка за допустимостта на иска. Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск и преценката на съда за спазване на правилата по чл.104 ГПК предшества изследването на останалите процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск.
Цената на предявения установителният иск следва да се определи според нормата на чл.69, ал.2 ГПК и в съответствие с чл.69, ал.1, т.7 ГПК, или в размер от 288000 евро, поради което искът е подсъден като първа инстанция на окръжен съд съгласно чл.104, т.4 ГПК.
По тези съображения определението в обжалваната част за изпращане на делото по подсъдност на СГС следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 470/27.04.2009г., постановено по ч.гр.д. № 2328/2009г. от Софийския градски съд в частта, с което гр.д. № 33553/08г. по описа на Софийския районен съд е изпратено по компетентност на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.