О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
Гр.София, 10.02.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 763 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. П., с. Б., обл. Бургаска срещу решение № І-29/24.04.2009г., постановено по гр.д. № 693/2008г. от Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 92/26.05.2008г. по гр.д. № 29/2007г. на К. районен съд. С това решение касаторът е осъден да заплати на З. “Б”, гр. С. сумата от 3236.74 лв. – главница и мораторни лихви, представляващи обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност”, платено от застрахователя на увреденото лице.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по материалноправен и процесуален въпрос, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът З. “Б”, гр. С. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и съдържа приложение по чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният Бургаски окръжен съд е приел, че по делото е безспорно, че на 17.01.2005г. е настъпило пътно-транспортно произшествие между два леки автомобила, единият от които управляван от П. П. , и са били причинени имуществени вреди на двете превозни средства, както и уреждания и наранявания на лицата, пътували във втория автомобил. Ищецът по иска – застрахователното дружество, сключило с ответника застраховка “Гражданска отговорност”, е изплатило застрахователно обезщетение на увредените лица. Застрахованият е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол, като същият е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК, но освободен от наказателна отговорност на основание чл.78А НК.
Спорът между страните в инстанциите по същество се е концентрирал върху механизма на настъпване на произшествието и вината на ответника – настоящ касатор, който е оспорил протокола за ПТП, включително относно авторството на подписа си като участник в ПТП. След обсъждане на събраните гласни доказателства, заключението на автотехническата експертиза, данните по следственото дело /протокола за оглед на местопроизшествието/ и решението по наказателното дело, въззивният съд е формирал извод, че застрахованият П. П. виновно е причинил щети при настъпилото ПТП, като е нарушил правилата за движение по пътищата и е управлявал лекия автомобил с доказана концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила. От правна страна решаващият състав е приел, че са налице предпоставките за регресната отговорност на застрахования, поради което е оставил в сила първоинстанционното решение за присъждане на платеното застрахователно обезщетение.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС на база на изложените от касатора твърдения и доводи в приложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Формулираният от касатора въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е: Какво е значението на условията и реда да документиране на ПТП като застрахователно събитие и по-конкретно: липсата на протокол за ПТП, респ. съставянето на протокол, който е с доказана неавтентичност и невярност, може ли да обоснове извод за основателно изплащане на застрахователно обезщетение и за осъществяване на правата на застрахователя по регресния иск срещу “причинителя” на щетата?
Т. въпрос е свързан с направеното оспорване по чл.154 ГПК /отм./ на автентичността на протокола за ПТП. Тезата на касатора е, че при неавтентичност на протокола и изключването му от доказателствата по делото застрахователното събитие не следва да се счита за настъпило. Твърдението на касатора за нарушаване на процесуалните правила, като краен резултат, аргументира правния му довод, че със съдебния акт не могат да се установяват факти, доказването на които е следвало да се извърши с протокола за ПТП, респ. недопустимо е събирането и кредитирането на други доказателствени средства, освен протокола за ПТП.
Поставеният въпрос е от значение за изхода от спора, доколкото действително протоколът за ПТП е оспорен досежно автентичността му и оспорването е доказано. Независимо, че въззивният съд изрично с определение по чл.156 ГПК /отм./ или с решението не е изключил документа от доказателствата по делото, същият не обсъждан в мотивите и фактическите и правни изводи не са формирани въз основа на удостоверените в протокола за ПТП факти и обстоятелства. Следователно въпросът дали застрахователното събитие – механизма на увреждането, вината на дееца, нарушаването на правилата за движение по пътищата, т.е. елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, могат да се доказват с допустимите, съобразно процесуалния закон, доказателствени средства и каква е доказателствената сила на протокола за ПТП е обуславящ за решаващата дейност на въззивния съд.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага не само значимост на заявения от касатора материален и процесуален въпрос, какъвто в случая е заявен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, но и необходимост от тълкуване на приложимата правна норма. Значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото обосновава приложното поле на касационното обжалване при неясна или непълна разпоредба и необходимост от осъвременяване, преодоляване на неправилната практика или създаване на съдебна практика, ако такава не съществува към момента на произнасянето от ВКС.
С Решение № 85/28.05.2009г. по т.д. № 768/2008г. на ВКС, Търговска колегия, ІІ отд., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че спорът относно настъпването на ПТП не може да се реши само въз основа на съставения от органите на МВР протокол за ПТП и отбелязванията в него за нарушаването на правилата за движение. Решаващият състав е длъжен непосредствено да събере доказателства за механизма на ПТП, което е от значение за степента на съпричиняване и за размера на имуществената отговорност, включително и чрез назначаване на автотехническа експертиза.
Разрешението на ВКС за допустимостта на ангажиране на доказателствени средства, извън съставения протокол за ПТП и вмененото задължение на съда по същество да основе решението си на всички събрани по делото доказателства за механизма на настъпване на ПТП, вкл. служебно да назначи автотехническа експертиза / по реда на ГПК /отм./, съдържа отговор на въпроса на касатора. По същество въпросът по настоящото дело е с обратен знак на разгледания по т.д. № 768/08г., но, след като е въведено изискване, при спор между страните, доказването на фактите с правно значение да се осъществи и с други доказателствени средства извън ползващия се с формална доказателствени сила протокол за ПТП, то всички доказателствените средства за механизма на настъпване на ПТП са допустими, ако протокол за ПТП не е бил съставен или представеният е неавтентичен.
Решенията по чл.290 ГПК представляват практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, противоречието с което е основание за допускане на касационно обжалване. Тази хипотеза изключва приложението на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
ВКС не констатира обжалваното въззивно решение да е постановено в противоречие с практиката на ВКС по поставения от касатора въпрос, поради което въззивният акт не следва да се допуска до касационно разглеждане.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № І-29/24.04.2009г., постановено по гр.д. № 693/2008г. от Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.