О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
Гр.София, 14,07,2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети юли през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 145 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Д” А. , гр. С. и насрещна касационна жалба на ЗА. “А”, гр. С. срещу решение от 24.03.2009г., постановено по гр.д. № 3195/2008г. от Софийския градски съд, с което е отменено частично решението от 25.07.2008г. по гр.д. № 2522/2008г. на Софийския районен съд за отхвърляне на иска и “Д” А. е осъдено да заплати на ЗА. “А” сумата от 1280.12 лв. на основание чл.213, ал.1 КЗ и обезщетение по чл.86 ЗЗД в размер на 158.42 лв. В останалата част за отхвърляне на исковете първоинстанционното решение е оставено в сила.
Касаторът “Д” А. поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата и от значение за точното прилагане на закона.
Касаторът ЗА. “А” заявява основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение Софийският градски съд е приел, че ищецът по иска ЗА. “А” е изплатил застрахователно обезщетение по застраховка “К” и на основание чл.213, ал.1 КЗ е встъпил в правата на застрахования по застраховка “Гражданска отговорност”, по която застраховател е ответникът – “Д”АД. Решаващият състав е определил размера на застрахователното обезщетение по средните пазарни цени, посочени в заключението на изслушаната техническа експертиза. Не е приложен редът по чл.3, ал.2 от Приложение №1 на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН по съображения, че методиката определя минимална долна граница, в случаите когато не са представени надлежни доказателства за извършен ремонт в сервиз и когато обезщетението се изчислява по експертна оценка.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът “Д”А. не е посочил конкретен материалноправен въпрос, но неправилното приложение на материалния закон е изведено като основание за допускане на касационното обжалване с аргумент, че в отношенията между страните следва да се приложи разпоредбата на чл.3, ал.2 от Приложение № 1 от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди. Заявява, че непредставянето на доказателства за извършения ремонт е мотивирало дружеството да изплати застрахователно обезщетение по посочената методика, която е задължителна съгласно чл.273 КЗ. Представени са решения на съдилища, но без отбелязване същите да се влезли в сила.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Въпросът, поставен от касатора би могъл да се определи като такъв по приложението на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, въведена с Наредба № 24/08.03.2006г. относно задължителния й характер за начина и размера на определяне на обезщетението. Този въпрос е от значение за изхода от спора по делото и произнасянето по същият е обусловило решаващите изводи на въззивния съд. Следователно въпросът има характер на значим материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но липсва втората предпоставка за допускане на касационното обжалване.
С Решение № 754/08.07.2009г., по т.д. № 652/09г., постановено по реда на чл.290 ГПК, ВКС, ТК, І отд. прие, че при определяне на обезщетението по чл.226 от Кодекса за застраховането, прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл.4 на Приложение №1 към чл.15, ал.4 от Наредба № 24/08.03.06г. на Комисията за финансов надзор, не е задължително. Определеното застрахователно обезщетение, въз основа на заключение на вещо лице, може да надвишава минималната долна граница по чл.4 на Приложение №1, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е бил определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН.
Въззивното решение съответства на практика на ВКС, обективирана в решението по чл.290 ГПК, поради което не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК / т.2 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК/. Евентуално съществувалото противоречие в практиката на съдилищата е преодоляно и не са налага тълкуване на правната норма с оглед на точното приложение на закона и за развитието на правото, поради което се изключват и основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
На основание чл.287, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба не следва да се разглежда.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № решение от 24.03.2009г., постановено по гр.д. № 3195/2008г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.