О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
Гр.София, 17.03.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 29 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. К., гр. Б. срещу решение № 1049/15.10.2008г., постановено по гр.д. № 63/2008г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 3422/26.11.2007г. по гр.д. № 6696/07г. на Варненския районен съд. С това решение са отхвърлени предявените от Г. П. К. против Б. Д. Б. искове за заплащане на сумата от 900 евро, претендирана като невърнат заем, и за сумата от 20 евро – обезщетение за забавено изпълнение на главницата за периода 15.05.07г. – 20.08.07г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване обосновава с наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
Касаторът – ищец в първоинстанционното производство твърди в исковата молба, че е предоставил на ответника 900 евро в заем, които последният се задължил да му върне на 15.05.2007г. Задължението било оформено със запис на заповед, предявен на издателя на 15.05.2007г. След неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума ищецът поискал издаването на изпълнителен лист на основание на записа на заповед съгласно чл.237, б.”е” от ГПК /отм./, но Варненският окръжен съд отхвърлил молбата.
За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на исковете за връщане на заетата сума и за заплащане на обезщетение за забава въззивният Варненски окръжен съд е приел, че по делото не са ангажирани доказателства, установяващи наличието на каузална облигационна връзка между страните, възникнала по договор за заем, както и доказването на задължението не би могло да се осъществи със свидетелски показания с оглед на разпоредбата на чл.133, б.”в” от ГПК /отм./. Според решаващия състав съвкупната преценка на доказателствата сочи на съществуването на облигационно отношение, възникнало по силата на запис на заповед, или за самостоятелно правоотношение, произтичащо от запис на заповед, но недоказаността на основанието за предаване на сумата е обусловило извод за неоснователност на претенцията.
Касаторът поставя като съществен правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, този за правната същност на разписката като документ, обективиращ предаването на вещи, когато характер на разписка има нередовен или недействителен запис на заповед. Сочи три решения на състави на ВКС, като поддържа и основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че е налице въведеното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване по следните съображения:
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
В случая, поставеният въпрос за придаването на характер на разписка на нередовен или недействителен запис на заповед е от значение за решаването на спора по иска, който се основава именно на отхвърлянето на молбата за издаването на изпълнителен лист на основание на записа на заповед. ВКС, ТК, ІІ отд. в Решение № 1179/05.04.2006г. по гр.д. № 464/05г. и Решение № 174/12.04.2005г. по гр.д. № 431/04г. е приел, че липсата на един от задължителните реквизити на записа на заповед, относим към индивидуализацията на издателя, е обстоятелство, което го прави недействителен и документът няма качеството на ценна книга, а на разписка. В Решение № 1088/07.07.2003г. по гр.д. № 132/2003г. ВКС, V г.о. се е произнесъл, че абстрактният характер на записа на заповед не дава основание той да се разглежда откъснато от каузалното отношение между страните, тъй като не може да има сделка, лишена от основание. С оглед на посочената практика на ВКС по въведения с жалбата съществен въпрос касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Подписването на въззивното решение с особено мнение на един от членовете на състава не обосновава приложното поле на касационното обжалване съгласно чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Съществуването на последователна практика на ВКС по разгледания правен въпрос и доводите на касатора, подкрепящи становището, изразено в тази практика, изключва основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 35.99 лв. в едноседмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1049/15.10.2008г., постановено по гр.д. № 63/2008г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора Г. П. К. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото квитанция за внесена държавна такса в размер на 35.99 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.